Регионът обхваща централната част на Северна България. Територията му граничи с река Дунав и обхваща предимно равнинни и хълмисти земи. Това подпомага развитието на транспортната инфраструктура и определя до голяма степен добра оценка на географското му положение. През територията му преминават важни за България сухоземни транспортни магистрали и железопътни линии.
На юг регионът граничи с всички региони от Южна България. Границата е ясно очертана, като преминава в по-голямата си част по билото на Стара планина. Високата южна граница затруднява транспортните връзки с Горнотракийската низина. За осъществяването им се използват основно проходите Витиня, Шипченски и Хаинбоаз
През 1959 г. Северният централен район за планиране се състои от 4 административно-териториални окръга: Търновски, Габровски, Ловешки и Плевенски. Населението на тези 4 окръга е 960 082 души (11,7% от цялото население на страната тогава), а общата им площ е 15 239,9 км² (13,7% от територията на България). Център на региона по онова време е град Плевен.[1]
През 2006 г. регионът се състои от 5 административно-териториални области: Велико Търново, Габрово, Силистра, Разград, Русе и е включвал 41 общини. В Северноцентралния район на България има 50 града и 998 села. Площта на региона е 14 647 км², а населението – 1 237 147 жители. Център на региона е град Русе.
