Дряново

Предисторията на Дряново по-определено може да се търси през тракийско и римско време. Рядкост са селищата в България, които са заобиколени от толкова много крепости и заселища. Останките от такива крепости недалеч от Дряново, отпреди 2000 години, са красноречив свидетел за миналото на този край.

В района на Дряново са открити най-старите следи от живот на Балканския полуостров – в пещерата Бачо Киро край Дряновския манастир, разположен по долината на река Андъка, са открити свидетелства за човешко присъствие от епохата на палеолита. Намерени са и многобройни останки от древни селища, крепости, колони с надписи и украшения от времето на траките и римляните (крепостите „Боруна“ и „Дискодуратере“). Пещерата е на няколко нива с дължина около 3 km.

Една от крепостите около днешния град е „Дискодуратере“. Тя е построена от римляните между сегашното село Гостилица и Дряново, през 176 – 180 г. Тази крепост, построена на границата на римските провинции Тракия и Мизия. През средата на ІІІ век Дискодуратере е разрушена от готите. По-късно е възстановена и достига своя разцвет в V и VI век. След това животът прекъсва и се възобновява по времето на Второто българско царство, като средновековна и удобна станция за пренощуване в близост до столицата Търново.

Тук се е намирало голямо здание, вероятно дворецът на болярин или на царе от фамилията Асеневци. Крепостта е служила като главен опорен пункт против нашествията на варварски племена отвъд Дунава. Използвана е от траките, а след тях и от римляните и византийците, после от славяните и прабългарите. Тук през 1190 г. е разгромена и многобройната войска на византийския император Исаак II Ангел. Той дълго време напразно обсаждал главната крепост.

По време на османското владичество Дряново успява да запази българския дух, а Дряновския манастир е след големите пазители на българските вяра, писменост, традиции, култура като цяло. Населението се ползва с някои данъчни облекчения, защото от години жителите му са дервентджии(пазители на прохода). Това обаче не правело живота им много по-лек, защото са били постоянно тормозени от многото местни чорбаджии, от които са се оплаквали дори на султана с изпратени лично до него писма.

През 1778 г. в центъра на Дряново е построена часовниковата кула. Това се наложило заради развитието на занаятите и нуждата да се знае точният час. По това време наличието на часовникова кула било белег за развито селище, а дряновската е една от първите в България. Два пъти е разрушавана – веднъж от османците и веднъж от комунистическата власт. Упоритите дряновци обаче не допуснали да загубят един от символите на града си и през 1984 г. я възстановили в днешния ѝ вид, който е много близък до оригинала, а часовниковият механизъм е от оригиналната кула. В този период много изявени стават дряновските строители, много от тях стават майстори и работят в най-различни части на империята, а дори и отвъд нейните граници. Това дава основания в днешно време да се говори за Дряновска строителна школа, чийто най-известен представител безспорно е Никола Фичев (Колю Фичето).

Част от забележителностите в града с:

- Икономовата къща

Тя е една от двете запазени къщи, построени от Колю Фичето. Изградена е през 1851 г., по разпореждане на свещеника Васил Икономов. Тя е превърната в експозиция на Историческия музей в Дряново - Икони от Дряновския край.

- Музей „Колю Фичето“ - Експозицията Колю Фичето се намира в сградата на историческия музей на град Дряново. В нея могат да бъдат видени инструменти на майстора, както и личния му печат. Най-впечатляващи са макетите на сгради, построени от него - катедралният храм Рождество Богородично, който е едно от първите му самостоятели творения, свищовската църква Св. Троица, храмът Св. св. Константин и Елена, мостът на река Янтра при Бяла, Русенско, Покрития мост в Ловеч, каменният мост над река Росица при Севлиево.

- Църквата "Св. Никола" Тя е сред първите самостоятелни строежи на майстор Колю Фичето. Построена е през 1851 г. Представлява трикорабна псевдобазилика с камбанария и купол. Църквата е обявена за паметник на културата. 

- Лафчиевата къща Построена е през 1840 г. и е дело на майстор Колю Гайдарджията. Представлява образец на старопланинска дървена къща и е паметник на културата. В нея посетителите могат да видят етнографската експозиция на Историческия музей на име "Градски бит от края на XIX - началото на XX век". 

- Релефната карта на България

Това е първата релефна физическа карта на България. Намира се в двора на СОУ “Максим Райкович”, точно срещу часовниковата кула. Изработена е преди повече от половин век – през 1962 г. и изключително точно пресъздава релефа на страната ни.

- Мостът на майстор Колю Фичето

Това е единственият мост на Колю Фичето, оцелял в автентичния си вид до наши дни. Намира се над Дряновска река. Изграден е през 60-те години на 19-ти век. Мостът има четири свода с различни по големина отвори. За да стигнете до него, следвайте кафявите табели, които започват от центъра на града.

- Дряновски манастир „Св. Архангел Михаил“

Намира на около 5 км от град Дряново, по пътя за град Габрово. Основан е в началото на 12 век. Разрушаван е два пъти по време на османското владичество, но бързо е възстановяван. Той играе стратегически важна роля в подготовката на Априлското въстание. Тук са се пазили големи запаси от храна и оръжие.

Пещера „Бачо Киро“ Кръстена е на героя от Априлското въстание Бачо Киро, който се укривал в тайните й лабиринти. Намира се на 4 км от Дряново, близо до Дряновския манастир и само на 50 м от водната пещера "Андъка". Има къс и дълъг маршрут. Влизането в пещерата става само с екскурзовод.

- Крепост Стринава

Крепостта Стринава се намира на плато, разположено на около 2 км югозападно от град Дряново. Площта му е около 6 кв. км и е заобиколено отвсякъде с отвесни скали. В северната му част могат да се видят останки от няколко сгради. Основите на християнска църква от 12-13 век са ясно видими, както и 10-12 м сграда с неизвестно предназначение.  *