сайт за обяви

Камен (Област Велико Търново)

ветроупорни завесикомарници
Рейтинг:
0 / оценки
Село Камен се намира в източната част на Дунавската равнина, около 9 km на север-северозапад от общинския център град Стражица, 35 km на североизток от областния център град Велико Търново и 24 km на запад-югозапад от град Попово. През селото минава третокласният Републикански път III-514 – в границите му негова главна улица, по който на запад се стига до Велико Търново, а на изток – до връзка с второкласния Републикански път II-51 и по него – до град Попово.

Надморската височина в центъра на Камен пред сградата на кметството е около 235 m, нараства на север, изток и юг до към 280 m, а намалява на запад към течащата на около 1,5 km река Баниски Лом – част от речната система на река Русенски Лом.

В землището на село Камен към 2019 г. има три малки местни язовира (микроязовира): два южно от селото на около 2 km и 3,5 km, с приблизителни площи съответно 6 ha и 20 ha, и един източно до селото с приблизителна площ 3 ha.
  • Население 1657 души;
  • Площ 34,209 km²;
  • Надморска височина 276 м;
  • Пощенски код 5160;
  • Тел.код 06163;
  • МПС код ВТ;
  • Община Горна Оряховица;
  • Област Велико Търново;
През 1934 г. дотогавашното турскоезично име на селото Чаѝр (ливада) е променено на Теодо̀сиево (на името на Теодосий Търновски), а през 1951 г. – на Камен. Преименувано е на Камен, псевдонима на Марко Ангелов (Камен) – роден през 1921 г. в с. Горски Сеновец, учил „Право“ в София, интерниран в лагера Ени Кьой, впоследствие партизанин, убит след престрелка с полицията/жандармерията на 28 юни 1944 г. В центъра на селото има негов паметник. При промяната на имената на населени места и улици в началото на 1990-те и замяната на комунистическите символи, името на селото не е променено. По неофициални данни, след девети септември е разстрелян не истинският убиец, а друг, който поискал да се „впише“ вместо него.

Смята се, че селото води началото си от периода преди падането на България под османска власт.

В землището на селото има останки от селища и от средновековна крепост. Камен се споменава в турски документ от XV век с името Бахтовани, в документи от 1573 г. и 1876 г. – като Чаир.

През 1859 г. в селото е изграден християнски храм – църквата „Свети Георги Победоносец“.

От 1854 г. има килийно училище (с учител поп Д. Кочев), училищна сграда от 1856 г.; народна прогимназия – от 1897 г., допълнително земеделско училище – от 1934 г., гимна­зия – през периода 1944 – 1958 г.[3]

През септември 1877 г., по време на Руско-турската война (1877 – 1878), край селото се води сражение между източния руски отряд и турски войски от укрепения че­тириъгълник Русе – Силистра – Варна – Шумен. В боевете русите загубват около 500 души (88 души са убити и 412 – ранени).[3]

През 1896 г. е учредено читалище „Възпитател“.

На 30 май 1948 г. е учредено Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Сталинец“[10] – село Камен, което през 1958 г. влиза като бригада – село Камен в състава на Обединено трудово кооперативно земеделско стопанство (ОТКЗС) „Комуна“ – Село Камен (1958 – 1975). През 1975 г. ОТКЗС „Комуна“ се влива в АПК „Път към комунизма“ – Стражица.