Село Голец е разположено на двата бряга на река Дрипла (Големият дол, както още е известна), която разделя два успоредни склона на Ловчанската планина. Намира се на 25 km югозападно от град Ловеч и на 35 km северозападно от град Троян. Най-близки на Голец села са Абланица (на изток) и Микре (на запад). На 10 км източно от селото протича река Осъм, по течението на която е прокаран още от римско време път за Тракия, а през 1948 г. е построена от бригадири железопътната линия Ловеч – Троян. Южно от селото минава пътят от София за Варна (Е772). По-голямата част от селото е събрана, но има махали, отделени на 2 – 3 км, наречени по името на мястото – Пазар дере, Улуман, или на родовете – Юровци, Аговци, Тошовци.
На сегашното си място селото е от сравнително недалечно време. Според предания, то започва съществуването си около 1300 г. в местността Гузре, на 2 km западно от днешното село, и се е състояло от около 40 къщи. Поради това, че мястото е било изложено на бури и ветрове, след около 50 години жителите се преместват на изток, в местността Селището. В началото на 1400-те години в тази местност се явява млад момък, непознат на тогавашните жители, който задирва красивите девойки. Възрастна жена поръчва момъкът да бъде наблюдаван. Установява се, че слизал по дерето от Киркова махала и носът му бил с една ноздра (оттам идва името на пещерата Змейка). Жената казва, че това е змей, който ще унищожи селището, и хората се преместват на изток, в местността Червещица (днес – Червесъра). Новото селище е наречено Червешница, по името на местността.Към 1490 г. на турски бей, страстен ловец от с. Шанките (днес Соколово), изчезва ловното куче. Той обвинява българите от село Червешница и заповядва селото да бъде изгорено, всички младежи и девойки откарани в Анадола, а останалите българи изклани в местността Каниското. Останали живи само българинът дядо Дончо и синът му Лазар – недъгав момък, които си правят колиба в местността Дончадъса. На територията на днес съществуващия Голец е имало турско село, без никакви българи. Намирало се в местността Малекъра (днес известна като Турска махала).
Към 1500 г. в селото идва първият българин, скитникът бай Кольо, наричан „Голтакъ“, който построява първата българска къща. По-късно придошлите българи наричат селото по неговия прякор – Голец. Втората българска къща израства от сина на бай Дончо, Лазар. На това място и днес живеят техните поколения. Селото било откъснато от централните пътища и запазено от турски потери и безчинства, затова става убежище на българи от други села: от Голяма Желязна – родът Митовци, от Угърчин – Дяновци, от Микре – Тошковци, от Пирот – Даскаловци, от Славяни – Йовчевци, от Шипково – Пеювци, които създават махала Пазар дере. По-късно идва момък – сърбин, който се оженва за българка и имат пет дъщери, които дават началото на родовете: Банчовци, Радевци, Натовци, Гивизовци и Клатичковци. Няколко семейства, дошли от Македония, създават Сели махала (днес – Киркова махала).
Основен поминък на населението в миналото и днес са животновъдството и земеделието. Но обработваемата земя е била неплодородна и недостатъчна и младежите са ходили из полските села на жътва, а някои от мъжете – по Влашко на гурбет.
