Село Малки Вършец се намира на около 37 km северозападно от центъра на град Габрово, 13 km северозападно от град Севлиево и 22 km изток-югоизточно от град Ловеч. Разположено е в средната част на Предбалкана, в Севлиевските височини, по полегатите долинни склонове на пресичащ селото от северозапад на югоизток малък ляв приток на река Крапец, която на около километър и половина южно от селото тече към язовир Александър Стамболийски и се влива в теснината при началото му, малко след устието на река Росица. Надморската височина в селото при сградата на читалището е около 372 m, на север нараства до около 380 – 400 m, а на югозапад и запад – до около 400 – 420 m. На около 2 km северозападно от селото се намира възвишението Вършец (498,7 m), а на около 1,5 km югозападно – възвишението Кайлъка (418,4 m)
През Малки Вършец минава третокласният републикански път III-403, който на югоизток след село Кормянско води към връзка с първокласния републикански път I-4, съвпадащ с Европейски път Е772, и към Севлиево, а на север през селата Агатово, Крамолин, Коевци и град Сухиндол – до Павликени. Общински път от Малки Вършец на изток води до село Градище.
Населението на село Малки Вършец, наброявало 1541 души при преброяването към 1934 г., намалява до 459 към 1985 г., 302 към 2001 г. и 148 души (по текущата демографска статистика за населението) към 2019 г.Според кратка историческа справка от учителя Христо Пушкаров, учителствал в селото през периода 1900 – 1905 г., първото училище в село Сръбè е открито през октомври 1858 г. в частна къща в Рачевска махала. От 1860 до 1862 г. в селото не е имало училище по липса на учители, затова децата са ходели на училище в съседното село Градище. Застой в училищното дело в селото поради липса на учители е имало и в по-късен период.
Като начално, училището в село Сръбè (Малки Вършец) съществува от 1889 г. – с една паралелка. През 1909 – 1910 г. е построена училищна сграда с четири класни стаи и една учителска стая. Понеже училищната сграда не може да побере всички ученици, за учебни стаи на началното училище се използвани и помещения от съседни частни къщи. Открит е прогимназиалрн[10] курс и от 1921 до 1923 г. се откриват последователно I, II и III прогимназиални класове. Прогимназията е просъществувала самостоятелно до 1935 г., когато към началното училище са направени пристройки и училището става основно.През учебната 1953 – 1954 г. поради намаляването на броя на учениците се сливат І и ІІ клас. Сливането на класове продължава и през следващите учебни години, като през 1956 – 1957 учебна година се засяга и средната степен. От 1972 г. училището се закрива и учениците са пренасочени да учат в село Крамолин .
