Златарица е град, разположен в област Велико Търново, Северна България. Разположен е в Предбалкана, в Старопланинската геоморфоложка област. От юг на север през града преминава река Златаришка, която е десен приток на река Веселина.
Близо до град Златарица са открити три селищни могили, възникнали през средния неолит и са продължили съществуването си през ранния и средния халколит. В тях са намерени дребни оръдия на труда.
През 1923 година край Златарица (тогава село) е открито съкровище от 400 електронови монети на Мануил I Комнин, Исак II Ангел и Андроник I Комнин. То е било е укрито в края на XII век.
По времето на султан Мехмед IV (1648–1687) землището на Златарица е сред тези, които остават вакъф на султанската майка (валиде ханъм), приходите от които са предназначени за издръжката на свещената джамия и училището в Юскюдар.
Селището възниква през 14 век. Още след Освобождението на България от османска власт Златарица съществува като самостоятелна административна единица. Селищата от общината са създадени още преди Освобождението – през Втората българска държава. Името на град Златарица е свързано с добиването на златоносен пясък от реката.
Забележителности:
Читалище „Развитие“
Исторически музей
Църква „Свети Никола“, обявена заради своите стенописи, икони и архитектура за паметник на културата.
В СУ „Св. св. Кирил и Методий“ се помещава Музеят на етносите, в който са изложени сечива, оръдия на труда, носии и др. характерни предмети за различните етноси на територията на общината – българи, цигани, власи и турци.
Редовни събития:
9 май – празник на града от 1997 г. и храмов празник на църква-храм „Св. Николай“
11 май – празник на СОУ „Св. св. Кирил и Методий“
24 май – събор на града.
3 септември – Ден на градинарската чорба
