Славяново

До 1934 година селището се нарича Турски Тръстеник, за да се отличава от Марашки Тръстеник, сегашния град Тръстеник. През 1974 година е обявено за град.Турски Тръстеник е името, което град Славяново носи до 1934 година. Градски статут получава точно четири десетилетия по-късно – през 1974. Точната дата, за която е признат за град, е 4 септември 1974 година. Тогава с указ 1942 е официално признт за селище от градски тип, като това го прави един от най-младите градове в страната. Селището обаче съществува много преди да бъде признато за град – още в годините на петнадесетото столетие. От 4-3 век преди новата ера пък датират най-ранните следи, показващи наличието на човешки живот по тези земи. Намерените останки от жилища, керамични фрагменти и оръдия на труда са категорично доказателсво за съществуването на живот. Намерени са и различни останки и монети още от времето на римската империя, по време на управлението на Александър Велики. Това говори, че в близост до днешния град е имало селище от римски тип, което се е намирало на древен път в посока към Никопол. В резултат на върлуващата в римското селище бобонна чума обаче, населението е принудено да го напусне и така се заселва в днешното разположение на един от най-големите градове в област Плевен.

  До втората половина на 17-тото столетие в Славяново се заселва многобройна общност от хора, състояща се предимно от българи и турци. В годините на Кримската война се заселват още татари и черкези, което допринася още повече за колорита на населението. В онези години територията на населеното място не представлява нищо повече от малка низина, доста обрасла с непроходима тръстика. Също така има голямо наличие на изворна вода, а в околностите се простират големи по площ пространства с дъбови гори. Името Турски Тръстеник селището получава поради факта, че в него живеят доста турци. След края на освободителната война обаче по-голямата част от тях се изселват. През 1860 година местното население проявява инициативност в желанието да изгради собствен православен храм. През 1864 година Мустафа Чанашки успява да издейства ферман от султана за строеж, като отстъпва собствен парцел. Чанашки е тогавашният кмет на града, а самата църква е окончателно построена в сегашния си вид през 1870 година. Тя представлява кораб, издигнат високо над земята.