Нисово е село в Северна България. То се намира в община Иваново, област Русе.
Създадено по времето на османска власт, името му идва от „исо“ – студена, бистра вода.
На няколко километра от него има вековен бял бряст, който е съборен по време на буря. Прекрасната природа около него магнетично привлича посетителите. Според вярването, който напише на листче желание и го пусне в лъкатушещата река, то дядо Бряст непременно ще му го изпълни.
Друг интересен обект са гробищата, известни сред местните хора като римски. На всеки от тях има кръст и интересни означения за възрастта, социалното положение и дори професията на починалия. За тях се предполага, че датират от 12-13 век, но поради неизвършените археологически проучвания не е изяснено.
След дълга разходка по брега на Малък Лом се достига до голям скален манастир „Св. Константин и Елена“. Запазилите се скални рисунки ни изумяват със своята красота, а след като се изкачим горе, се открива величествената гледка към Русенския природен парк.
Срещу скалния манастир се намира т. нар. еврейска дупка, в която през Втората световна война са търсели спасение евреи.
Едни от „редовните събития“, които се случват в китното селце Нисово, са отбелязването на празници и обичаи, свързани с бита на българина. Т.к. населението е предимно застаряващо, може да получите интересна информация за стари обреди и обичаи, празнувани в техните младини. Традициите не са това, което бяха. Традициите в Нисово обаче още битуват и се спазват по оня стар и оригинален начин. Пример за това са коледарите, които всяка година са вестителите на доброто и благополучието. Във всеки нисовски дом ги очакват по традиция „кравайчета“, вино и може би най-важното, любовта и благословията на домакина. Момците се обличат с ямурлуци, калпаци, носят тояжки, като по този начин пресъздават и продължават вече умиращите традиции. Тези млади момчета обикновено са внуците на кореното население на селото. Техен аналог от „момичешката“ пролетна обредност са лазарките. Те са облечени с типичните за района носии: дълга риза, карлянка, елече, забрадка, венче и омъжените – пафти, символ на целомъдрието на омъжената жена. Те обикалят по домовете, където този път вече домакините ги посрещат с яйца, сладки и пролетни цветя.
