Село Русаля се намира на около 20 km от Велико Търново, по пътя за Павликени – третото след селата Самоводене и Хотница. Приблизително същото е разстоянието от Велико Търново по пътя за София и при Пушевския кантон надясно през с. Мусина. GPS координати N 43°09’59,8” и E 25°27’25,3”. Надморската височина в тези координати е 99 m.
През селото преминава река Негованка. Интересни обекти са Пещерата, Кралимарковият камък и Кралимарковата стъпка, както и училището по изкуства и занаяти „Димитър Екимов“ за социално слаби деца.
В някои от местностите около днешното село през XII-XIV в. е имало малки селища. Историческите документи сочат за съществуването на село Хрусалица, което със завладяването на българската държава от турците е унищожено от завоевателя. В началото на XV в. отново е заселено с помохамеданчени българи. През втората половина на XV в. е основано село Яялар. Това село през втората половина на XVIII в. е вече Яялари Кебир – Голямо Яларе. Историята на село Яялари Кебир се губи в миналите векове и тук-там се споменават откъслечни сведения в турските регистри за него.
По-просветени хора от Русаля, или свързали живота си с него, са писали в своите спомени за някои моменти от историята му, но повечето от тях не са се опирали на документален материал. Интерес са представлявали спомените на учителя-поборник опълченец Иван Русев Зринов от Беброво, Еленско, който учителства в селото от 1879 до 1881 г. Спомените му са изгубени от архива на първоначалното училище. Известни бележки, които е направил от тях учителят Руси Ст. Русев, ни бяха предоставени за ползване, за което искрено му благодарим.
Спомените на стария учител и кооперативен деятел Илия Ст. Катакашев (1864 – 1962) също са изгубени. Спомените на свещ. Георги Анчев (1864 – 1947), записани в Летописната книга на църквата „Св. Богородица“ в Русаля, се отнасят до името на селото според различните предания за първите заселници българи и за строежа на църквата.
Местният родолюбец агрономът Цоню Анчев Тодоров (1876 – 1951), пише в спомените си за местностите около селото, за техните наименования и за природните им хубости. Малко е записано за живота и дейността на Йордан Ив. Парцалев (1856 – 1938), активен участник в революционния комитет и четник в поп Харитоновата чета. Народният учител, профсъюзен и партиен ръководител Васил Ив. Мавриков (1876 – 1959) е оставил спомени за политическата дейност в селото, както и за основаването на комунистическата партийна група. Известна проучвателна дейност е извършил учителят Трифон А. Стойнов (1900 – 1984), който е записал спомени на възрастни хора от селото.
