Трявна

Тря̀вна (правопис до 1945 г. Трѣвна) е град в област Габрово, Централна Северна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Трявна. Населението на града по данни от преброяването през 2011 година е 9426 жители[1][2][3], което го прави третото по големина населено място в областта. Запазената възрожденска архитектура и културното наследство от този период привличат множество туристи.

Градът е разположен в долинното разширение на Тревненска река, в северното подножие на Тревненска планина и на 20 км източно от град Габрово. Квартали на града са Божковци, Димиев хан, Кисийска мера, Раданци, Светушка, Стояновци, Хитревци.
  • Население 9614;
  • Землище 16,122 km²;
  • Надморска височина 434 m;
  • Пощ. код 5350;
  • Тел. код 0677;
  • МПС код ЕВ;
  • Област Габрово;
  • Община Трявна;
Висококултурни тракийски заселвания доказва Тракийско светилище от елинистическата и римската епоха в м. „Елова могила", до с. Поповци (дн. с. Черновръх). Светилището се намира на около 7 км североизточно от града, на ясно обособен, доминиращ над околния терен хълм. В план представлява кръгло каменно съоръжение, в средата на което е изградена каменна площадка. То е свързано с култа към слънцето, почитано от траките през I хил. пр.н.е. и неговата персонификация – божеството, срещано в писмените извори под различни имена – Сабазий, Загрей, Орфей. Светилището е изградено през IV в. пр.н.е. и просъществува до I в. пр.н.е., когато дейността му замира поради римското завоевание на Мизия. Култовото място се възражда в средата на II век и функционира до втората половина на IV в. От този период са по-голямата част от находките, открити при археологически разкопки. Преобладават бронзовите камбанки, които имат ритуално предназначение – чрез техния звън се цели да се привлече вниманието на божеството и посетителя да измоли това, за което е дошъл. По късно оттук през тревненските старопланински проходи, преминава римския път идващ от Дискодуратера (дн. с. Гостилица) през планината към Аугуста Траяна (дн. гр. Стара Загора) известен сред местните жители като Верейския друм свързвал Дунава през римските провинции Мизия и Тракия с Бяло море и Константинопол.

През нощта на 25 срещу 26 юли 811 г. в Тревненския, Върбишкия и Ришкия проходи на Стара планина хан Крум нанася унищожителния разгром на ромеите и убива византийския император Никифор.

През втората половина на 12 век с името „Търнава“ селището възниква на настоящото място.[източник? (Поискан преди 84 дни)]
В 1185 г. тук българските царе Асен и Петър разгромяват в битката в Тревненския проход войските на император Исак II Ангел, който след Въстанието възстановило българското царство решил отново да заличи България и предприел мащабен поход, безславно завършил след неуспешна обсада на Търново с този разгром. След победата цар Петър се оттегля от управлението на държавата и го предава на цар Асен I, а в чест на голямата българска победа е изградена най-старата църква в града – „Св. Архангел Михаил“. В 1798 г. църквата е напълно опожарена от кърджалиите и в настоящия си силно променен вкопан вид, както е възобновена от тревненци през 1819 г., днес е неделим елемент от композицията на стария площад с часовниковата кула. Според преданието, по времето на Цар Иван Асен II над близкото с. Царева ливада около махала Нейчевци е бил летният дворец на царя, от където са били изкопани „царските саби и други царски неща“. До днес мястото се нарича градът и е чест обект на иманярски набези. Отново според легендата, на ливадите в падината под селото са пасли конете на Асеневци. Оттам е произлязло и името на днешното тревненско село – Царева ливада. Платото до него е историческата местност Стринава. То е по-трудно достъпно и в средновековието е укрепено като стратегическа твърдина. Днес там са запазени останки от крепостни стени и основи на сгради. Едно от укрепленията, открити в района – на 2 км северно от с. Царева Ливада, е идентифицирано с крепостта Стринава (Царовището), споменавана от византийски писатели, във връзка с боеве, станали там. Тук е легендарното място, където са родени братята Асен и Петър от майка куманка и баща българин, и по-късно те поискали от византийския император да им разреши да си вдигнат своя крепост и откъзът му дал формалния повод за българското въстание, а след победата асеневци често идвали на почивка и лов в Стринава, която им е била като лятна резиденция. Заедно с принадлежащите на укрепения район още три крепости – Боруна, Куклата и Калето, тя е играла важна роля в отбраната на Втората българска държава. Някои от тези крепости имат троен ред стени, дебели до 2 метра. В околността са намерени монети, стрели, копия, мечове, катинар тежащ 13 kg. Това са безспорни доказателства за интензивен живот. Около Стринавското плато с площ около 5 – 6 квадратни километра, ареалът чак до Трявна изобилства с имена на местности като Цар Асеник, Цар Каоляник, Царюви бахчи, Царското, Стърната, Цар Асенова пътека, самите села Цареви ливади, Кумани, Войници, Скорци и т.н.