Присово е село в Северна България. То се намира в община Велико Търново, област Велико Търново. Намира се в началото на Подбалканската котловина, заградена от хълмовете: Присой бърдо, Страната до с. Мерданя, възвишенията на гр. Килифарево при селата Големани, Нацовци и Дебелския баир. Селището и землището му граничат на запад с гр. Дебелец, на юг с гр. Килифарево и с. Плаково, на югоизток със с. Велчево, на изток със селата Пчелище и Драгижево, на североизток със с. М. Чифлик и на север с гр. В. Търново.
Присово се намира на около 200 – 280 м надморска височина и има умерено-континентален климат със студена зима и горещо лято, който с нищо не се отличава от този на цялата Подбалканска котловина. Но той е по-умерен от климата на Северна България, защото благодарение на хълмовете, които ограждат на север селото, трудно проникват северните студени ветрове и течения.
В района на селото духат предимно западни и североизточни ветрове, по-рядко – южнякът и източният вятър. През летния сезон падат проливни дъждове, придружени с бури и гръмотевици. През юли и август нерядко настъпва продължителна суша.
Основно училище „Христо Ботев“
Първото килийно училище в Присово се създава около 1780 година. Обучението се е водило в килии, при примитивни условия водено от попове. Сегашната стара сграда намираща се в двора на църкавта е имала 3 по-големи помещения, където седнали на рогозка са се учели децата. През 1922 г. се създава за първи път в селото ни прогимназия в бивш манастирски метох. Взаимно училище в Присово се създава през 1897 година. През периода 1945 – 1980 г. учениците от село Присово са се учили в училищната сграда построена през 1932.
Присовски манастир „Св. Архангел Михаил“
Манастирът е разположен южно от с. Присово, близо до гр. Дебелец, Велико Търновско. Според преданието е съграден от братята Асеневци в памет и прослава на загиналите в бой български войски срещу Исак Ангел на Архангеловден. Вероятно до манастира (на върха) е имало крепост, която е пазила дефилето. По време на Втората българска държава тук са се подготвяли църковни служители и преписвачи на книги. Обителта често е посещавана от цар Иван Александър и семейството му.
Манастирът е приемал просветители, възрожденци, хайдути и революционери. Посещаван (1867 г.) от Панайот Хитов, Васил Левски, Иван Кършовски и зограф Цани отТрявна. През 1869 г. Васил Левски пристига тук с отец Матей Миткалото. Иларион Макариополски още като ученик е идвал често тук. Манастирът е посетен от Левски, Димитър Общи и лясковския куриер на комитета Марин Стойчев през есента на 1871 г.
Преди да избухне Априлското въстание, в манастира пристига поп Харитон – бъдещият войвода. Прави събрание в игуменовата килия. Явни или тайни са били комитетските работи знаят само посветените в делото на борбата.
