Габарево

Габарево е село в Южна България. То се намира в община Павел баня, област Стара Загора. То е разположено от двете страни на Подбалканската шосейна и жп линия  на 7 км северозападно от Павел баня, на 56 км северозпадно от областния град Стара Загора и на 211 км източно от град София. До селото има редовен автобусен и железопътен транспорт. Селото се намира на 425 м надморска височина. Населението му наброява 1610 души. Климатът е преходно-континентален, с топло, но не много горещо лято, умерено студена зима със слаба ветровитост, ранна пролет и топла и слънчева есен. 

В Габарево има кметсво, целодневна детска градина и начално училище. Медицинското обслужване е поето от един общопрактикуващ лекар и един  стоматолог. Най-близката болница е разположена в общинския център град Павел баня.

- В околностите на Габарево  се простират обширни пасища, лавандулови полета и сенчести широколистни гори - прекрасни  места за семейни разходки и пикници.- В близост са река Тунджа и язовир Копринка, които предлагат отлични възможности за риболов.

- В Габарево има добре запазени стари къщи, някои от които са на повече от 150 години. Една от тях  е "Джанановата къща". Тя е реставрирана и превърната в музей на Апостола на свободата Васил Левски, който през далечната 1869 г. основава в нея революционен комитет.

- В центъра на селото се извисява старата каменна църква "Св. Георги Победоносец". Строена е на няколко етапа и е завършена и осветена през 1895 г.  През 1877 г., по време на Руско-турската освободителна война църквата е била опожарена заедно с цялото село от турските войски.  След освобождението,  местните хора я построяват отново.

- Изключителен интерес представлява и "Радучевата къща" – реставрирана къща от миналия век, на чиито първия етаж се намира  хотел - ресторант, а на втория  - частен музей  за бит и култура.

В местността "Кара дере" в подножието на Стара планина се намира старата валявица на Габарево, превърнала се в атракция, особено за чужденците.

  • Площ 57,608 km²;
  • Население 1617 души;
  • Надморска височина 423 m;
  • Пощ.код 6162;
  • Тел.код 04363;
  • Мпс код СТ;
  • Община Павел баня;
  • Област Стара Загора;
Габарево предлага нещо много приятно и уникално – възможността да почиваш по едно и също време в равнина, на планина, край река, близо до язовир. Няма как да не го видиш и неволно да го подминеш! Движейки се по подбалканския път, свързващ София с южното ни Черноморие, преминаваме през долина с обширни насаждения от маслодайна роза, лавандула и овощни дървета. Засетите площи се разпростират като пъстри килими и стигат до подножието на Стара планина и Средна гора , разположени от двете страни на пътя. Малко преди завоя за курортния град Павел Баня кривваме надясно, за да се озовем след минута в центъра на Габарево.Скупчени на селския площад ни посрещат наскоро ремонтираните сгради на кметството, увенчано с часовникова кула, на украсеното с импозантни римски колони читалище, на прясно боядисаната поща и голямото училище.  Издържани в нетипичен и твърде претенциозен стил за едно малко подбалканско селище, тези сгради навяват усещането, че си попаднал по–скоро в градска среда.

Причината е, че в началото на 20–ти век селото е било културно средище, което привличало като магнит интелектуалци и видни общественици, а габаревки диктували модата в цялата околия.

Цялото население се готвело за тях месеци наред. В наши дни центърът на културния живот се е пренесъл в т.нар. Джананова къща, превърната в музей на Васил Левски.Тук през 1869 г. Дяконът основава габаревския таен революционен комитет. Пред камата, библията и пищова се заклеват около 36 човека. В последствие къщата е превърната в етнографски музей и е отворена целогодишно за посетители. В нея си дават среща поети, писатели, художници от цялата община. Правят се изложби, литературни четения. Така, че духът на това място е още жив!Самото име Габарево не е случайно. Идва от дървото габър. Навремето старото селище било близо до Балкана в местността „Гъбрака“, осеяна с огромни габъри. Не щеш ли веднъж апокалиптичен смръч се развихрил и изкоренил всичко, заедно с горичката от габърови дървета.

Тук на всяка крачка има чешма, от която струи бистра ледена вода от Балкана. През 1877 г. храмът „Св. Георги Победоносец” е бил опожарен от турците, но в последствие е отново издигнат.

Една от местните забележителности е „Валера“ – битовата механа с чудесна сенчеста градина. По всяко време ще те нагостят с агнешка супа, пилешки дробчета и други селски радости за небцето срещу прилични цени.

Туристи отсядат в уютната хотелска част към ресторанта. В селото живеят българи , роми, както и компактна каракачанска общност, която продължава да пази живи традициите и фолклора си.



В края на май цъфти маслодайната роза и над насажденията се понася божествен аромат. През юни пък е сезонът на черешобера. Тогава в селото се провежда т.нар. „Празник на черешата” с песни, танци, възстановки на стари обичаи, както и полети с делтапланери над долината. А от високите части на планината се открива спираща дъха гледка към призрачните води на близкия язовир Копринка, на чието дъно лежат останките от тракийски град Севтополис.Този благословен от природата кът е обвеян с мистерия и легенди. И до днес се носят слухове, че тук в пълна анонимност и забвение, е живяла последната руска княгиня Анастасия Романова, която се е представяла като графиня Елеонора Крюгер. Младата жена се установява в селото през 20–те години на ХХ–ти век. Младата аристократка владеела няколко езика, свирела на пиано и употребявала опиум. На границата между шията и дясната буза имала белег от огнестрелно оръжие. Умира през 1954 г. и е погребана в старото селско гробище, отнасяйки своята тайна със себе си.

Но поредица от улики и странни съвпадения  със самоличността на принцеса Анастасия превръщат мистериозната дама от Габарево в легенда. Тя и до днес витае над изгубеното сред дебрите на Розовата долина селище. Вижте публикацията:За тайната на загадъчната Нора

Научно установено е, че територията на днешното село Габарево е била населявана още от времето на неолита и енеолита. От археологически находки (шила, идоли, сечива и други предмети), изкопани от голямата могила в центъра на селото, наши археолози установиха, че тук някога са живели хора от първобитнообщинния строй. От намерената в околностите на селото военна диплома, издадена през времето на император Антонин Пиус – 157 г., става ясно, че когато римляните покорили траките, селището е било включено в границите на провинция „Сирия“. Самата диплома-каменна плоча с надпис, била поставена в гърне, пълно с пепел и парчета изгорели кости. Учените заключават, че това е пепелната урна на някой римски конник. Древното минало на селото се доказва и от множеството пръснати из околностите му могили и стари пътища.

Според едно предание от незапомнени времена селото се намирало в полите на Стара планина, в местността „Габрака“, източно от р. Габровница, срещу днешното село Скобелево. Името си селото получава от думата „габър“, от габровата гора, до която било устроено, а когато по-късно станало преместването му на сегашното място, то било наречено от турците „Ак-баш“ или „Ак-башлъ“, в превод „Бяла глава“, защото според легендата първият предложил селището да бъде преместено бил белоглав старец.

Завладяно от турците при падането на България под османско владичество, с. Габарево станало военно-феодално владение (Тимар) и като такова било списано в официалните турски документи. От списък на данъкоплатците се вижда, че през 15 век (1472 г.) селото е имало 49 къщи, стопаните на които били обложени с 1617 акчета данък.

От другия най-стар източник на информация за селото се вижда, че през 16 век 246 души са били обложени с кръвен данък.

Днес в с. Габарево съжителстват в мир и разбирателство различни етноси. Габаревци са заедно в тъга и във веселие. Селото усъвременява своя облик, но в същото време запазва своите автентичост и чар. Неслучайно веднъж посетили това китно село, няма как да не почувствате желание да го зърнете отново.

Българската следа в историята за Принцеса Анастасия.

Селото е известно с близо 100-те си извора, които бликат из землището му. Има версия, че в него е починала една от последните руски княгини – Великата княгиня Анастасия Николаевна – наследница на трона, която заедно със своя иконом пристига в селото след Октомврийската революция от 1917 г. Има множество доказателства, сочещи към истинността на тази версия. В селото още си спомнят за Нора – така се е наричала жената, за която се твърди, че е княгиня Анастасия.

Празници

Изключително атрактивни са кукерските игри, които ежегодно се провеждат в селото на Сирни заговезни. Селото се е превърнало в притегателен център за родолюбци от цялата страна, които представят края си с традиционните си кукерски костюми. Множество са наградите, които селото печели от подобни кукерски игри, провеждани в различни части на страната.

На 16 и 17 юни 2007 г. жителите на с. Габарево проведоха своя първи „Празник на черешата“. Идеята беше празникът да предаде ново лице на позабравения вече „Празник на родното село“. В края на 60-те години на XX век, с помощта на Овощарския институт в Пловдив, около Габарево се създава черешов масив от около 1000 дка. Цял букет от сортове – „Бигаро моро“, „Черна старозагорска“, „Волско сърце“, „Ламберт“, „Черна ранна“ и още други дават възможност беритбата да продължи около месец и половина.

Църковен храм Св. Вмч. Георги Победоносец

В центъра на селото като страж за габаревци се издига величествената сграда на църковния храм, който в сегашния си вид, според летописната книга на църквата, е четвърти поред строеж, завършен и осветен през 1895 г. В летописа е отбелязано, че на мястото на сегашния олтар е имало малка църква, вкопана в земята. По-късно, с усилията на тогавашните габаревци, е бил построен по-голям храм. Може да се приеме, че тази втора постройка на църквата датира от 1834 г., за което съществува и сега неоспоримо доказателство – метален печат с образа на „Св. Георги Победоносец“, заобиколен със следния текст: „СИЙ ПЕЧАТ ЧЕРКОВЕН ЕСТЬ-с.ГАБАРЕВО 1834 г.“. Има сведения, че тогава в храма са служели седем свещеника. В този вид църквата просъществува до 1877 г., когато е била опожарена от турските войски. Третата постройка на храма е съградена със средствата и труда на жителите на село Габарево и е просъществувала до 1885 г. Четвъртото възстановяване и разширяване на църквата, вътрешното ѝ доизграждане, изографисването, построяването на камбанарията и монтирането на камбаните, така както е в сегашния си вид, е завършено през 1895 г. Освещаването на храма е станало през същата година от Старозагорския митрополит Методий Кусевич.

Училище Н. Й. Вапцаров

В Габарево има училище от XVIII век. В 1780 г. при селската църква, наред с килийното училище, отваря врати и училището на Даскал Куцар. През 1844 г. е построено първото светско училище в селото. През 1869 г. е открито и девическо училище. Габаревци са известни с ученолюбието си. В стаите на селското училище за първи път познаха буквите много известни личности: акад. Христо Христов, историк; проф. д-р Тодор Михалчев, философ; проф. Ганчо Ганчев, хидролог и много други.

Читалище „Обнова“

Основано през 1869 г., читалището развива богата театрална, хорова и танцова дейност. Притежава богата библиотека. Към читалището през 1964 г. от учителят Филип Бояджиев е създадена кукерска група, която със своите костюми, хлопки, танци и черешово топче разнася славата на Габарево в страната и чужбина. Читалището успешно се справя със задачата да държи буден духът на хората през годините. Днес в забързаното си ежедневие, жителите на с. Габарево все пак намират време за култура, най-вече благодарение на ежеседмичните литературни четения, организирани в Джанановата къща.

Джанановата къща

Джанановата къща е рождената къща на художничката Петрана Клисурова, която произхожда от известен революционен възрожденски род и е закърмена с неговия дух. Дядо ѝ (по майка) Васил Тодоров Джананов /1838- 1918/ е бил деен участник в национално-освободителното движение. Самият той е председател на Тайния революционен комитет в селото, основан през 1869 от Апостола Васил Левски в неговия дом.

Джанановата къща в Габарево е обявена за исторически и архитектурен паметник на културата и сега е къща музей.

От 1992 г. Общобългарският комитет „Васил Левски“ и община Павел баня организират всяка година на 18 юли в тази къща честване рождения ден на Апостола.

Радучевата къща

В тази възрожденска къща музей е живял Стефан Радучев – друг съратник на Левски, който му давал подслон. През 1994 г. е създаден Комплекс „Валера“, като се запазва архитектурната му стойност. Първият етаж се реконструира като ресторант в битов стил. На вторият етаж се намира музей на каракачанския бит и култура. Комплексът разполага с хотелска част, лятна градина, аранжирана също в битов стил, изворно течащи чешми, водоскок който върти воденично колело.[1]

Джамията

В Габарево етническите и верски групи – българи, турци, роми, каракачани, празнуват свободно своите празници, почитат традициите си и се молят на своя Бог. Те се уважават взаимно и покрепят съзидателно в търсене на верния път за преуспяване на селото и благоденствието на семействата си.