Пирдоп

Община Пирдоп се намира в Западна България и е една от съставните общини на Софийска област.

Общината се намира в източната част на Софийска област. С площта си от 152,435 km2 е 16-та по големина сред 22-те общини на областта, което съставлява 2,15% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Релефът на общината е равнинен, средно и високо планински, като територията ѝ попада в пределите на Стара планина, Задбалканските котловини и Средна гора.

Северният район на община Пирдоп се заема от южните склонове на Златишко-Тетевенска планина (съставна планина на Средна Стара планина). В нея, на границата с община Тетевен се издига най-високата ѝ точка – безименен връх, висок 2029,1 m. Южно от планината се простират от най-ниските и равни части на Златишко-Пирдопската котловина, по южната периферия на която протича река Тополница и в нейното корито, на границата с община Златица се намира най-ниската точка на община Пирдоп – 690 m н.в. 

Южната половина на общината се заема от северните склонове на Същинска Средна гора, като от билото на планината на север, между левите притоци на река Тополница се простират дълги и тесни ридове, които достигат до левия бряг на реката. Тук най-високата точка е връх Урсолица 1441,5 m, разположен на билото на планината, на границата с община Копривщица.

Основна водна артерия на община Пирдоп е река Тополница (ляв приток на Марица), която протича и през нея с част от горното си течение по южната периферия на Златишко-Пирдопската котловина. Нейни основни притоци са реките: Куфорща (ляв), Манина река (десен), Граматик (десен), Рорач (ляв) и Бобевица (ляв). По нейното течение на територията на община Пирдоп са изградени язовирите „Душанци“ и „Жеков вир“ и голямото хвостохранилище на рудник „Асарел-Медет“.

  • Население 7485 души;
  • Площ 90,148 km²;
  • Надморска височина 696 m;
  • Пощ.код 2070;
  • Тел.код (9)07181;
  • Мпс код СО;
  • Община Пирдоп;
  • Област София;
В района на Пирдоп са открити следи от обитаване през неолита и тракийската епоха, както и останки от значително късноантично и ранносредновековно селище. На 5 km североизточно от днешния град се е намирал манастирът „Свети Илия“, част от който са запазените и днес развалини на Еленската базилика. Манастирът е значителен книжовен център и функционира до края на XVII век. В него вероятно е съставен Пирдопският апостол, един от важните паметници на среднобългарската литература, датиран към XII век.

Пирдоп се споменава в османски документ от 1430 година под името Пуротобабинче. Други наименования, използвани през следващите столетия са Пирдебоп и Протопопинци. В края на XVII век в града има килийно училище, негови жители участват в Чипровското въстание, а местният даскал Георги съставя през 1698 година Протопопинския и Тихомировия дамаскин.

През XVII-XVIII век Пирдоп се превръща в голям център на животновъдството и обработката на вълна със стотици гайтанджийски, абаджийски и килимарски работилници. През 1841 година жителите на града са освободени от ангария. През 1840 година е открито взаимно училище, което от 1853 година е класно, а през 1863 година – и девическо училище. През 1869 година е основано читалище.

През 1869 година в града е създаден комитет на Вътрешната революционна организация. Жители на Пирдоп участват в Сръбско-турската война, Ботевата чета и Българското опълчение. Градът е освободен на 21 декември 1877 година от Двадесет и първи донски полк.

Скоро след Освобождението градът запада – лишени от пазарите на Османската империя и подложени на конкуренцията на по-ефективното промишлено производство местните занаяти замират. След Деветоюнския преврат от 1923 година някои от селата около Пирдоп се включват в т.нар "Юнско въстание".