Село Градница се намира на 14 km югозападно от град Севлиево, в северните подножия на Черновръшки рид, край десния (южния) бряг на река Видима и левия бряг на вливащата се в нея Граднишка река (Боазка река). Климатът е умереноконтинентален, почвите в землището са преобладаващо алувиално-ливадни . Надморската височина в центъра на селото е около 284 m, на югозапад нараства до към 330 m, а на североизток към река Видима намалява до около 250 m.
През Градница минава третокласният републикански път III-404 (Севлиево – Дебнево). От него в селото се отклонява общински път, който на юг се включва в общинския път GAB1165, водещ на юг през село Боазът към град Априлци, а на север – към Севлиево.
Няма сигурни данни кога е построена църквата в Градница, но по предание се знае, че тя е построена още през времето на османското владичество, а 20 – 30 години през османското владичество и 1 – 2 години след Освобождението е била джамия. Когато турците се изселвали, повикали по-видните хора от селото и предали джамията с условие да се направи църква. Църквата е осветена в 1885 г., а след 1955 г. е преустроена.През ноември 1881 г. в село Градница е открито начално училище с една паралелка и 15 ученика (момчета), ползващо помещение в турското училище в двора на джамията (мястото, където по-късно е построена църквата в селото). През следващата учебна година е наето за учебна стая бившето турско кафене. През 1886 г. е построена училищна сграда с 3 класни стаи. През периода 1921 – 1924 учебна година последователно са открити трите прогимназиални класа и училището става основно. От 1920 до 1925 г. е построена новата училищна сграда с 13 класни стаи. От 1992 г. наименованието на училището в Градница е променено на Основно училище „Свети свети Кирил и Методий“.Открива се с ведомствена подчиненост на Министерството на транспорта. Със заповед № РД-14-10 от 1 април 1986 г. на Министерство на народната просвета се преобразува в Средно професионално техническо училище по транспорт. От 1997 г. училището преминава на подчинение на Министерство на образованието, науката и технологиите. През учебната 1996 – 1997 г. се открива паралелка с четиригодишен курс на обучение по специалност „Автомобили и кàри“. Подготвя средни специалисти по автотранспорт и водачи на моторни превозни средства.През 1905 г. се основава Земеделско спестовно заемно сдружение – село Градница за влогонабиране, кредитиране на членовете си със заеми и извършване на общи продажби. През 1922 г. сдружението се преименува на Кредитна кооперация „Подкрепа" – село Градница със същия предмет на дейност. През 1948 г. кооперацията се преименува на Всестранна кооперация „Подкрепа“ – село Градница със стопанска дейност: търговия със стоки за потребление, обществено хранене, изкупуване на селскостопански произведения, производства от местно значение и представителство на БНБ по влогонабиране. През 1952 г. кооперацията се преименува на Селкооп „Подкрепа“ – село Градница със същия предмет на дейност, а през 1958 г. – на Потребителна кооперация (Потребкооп) „Подкрепа“ – село Градница със същия предмет на дейност. Кооперацията се управлява и ръководи от общото събрание на членовете си, а в периода между общите събрания – от управителен съвет, избиран от общото събрание. Контролният съвет, който се избира също от общото събрание, извършва контрол по изпълнение на решенията на общите събрания и на управителния съвет, и на финансово-счетоводната дейност. За периода от 1 януари 1963 г. до юли 1973 г. кооперацията развива следната дейност: търговия на дребно, обществено хранене, изкупуване на селскостопански произведения и вторични суровини, хлебопроизводство, изваряване на ракии на частни лица и месодобив. През 1979 г. се учредява Районна потребителна кооперация (РПК) – село Градница с дотогавашните потребителни кооперации в селата Градница, Душево, Столът, Млечево, Бериево, Дамяново и Хирево, считано от 1 март 1980 г. Кооперацията съществува до края на март 1988 г. и се разделя, при което потребителната кооперация в село Градница намалява района си на действие до този на дотогавашния клон на РПК в селото.
