Следи от разумен човешки живот в землището на днешното село са открити още от неолита. Тракийски надгробни могили има в местностите Могили и Аговото (унищожена) и в двора на Генко Атанасов Десев. От епохата на римското владичество са възникнали в близост 2 късноантични крепости: на местността Имането над село Енев рът и на местността Града над село Батошево.
В началото на 80-те години на XVIII век българи започнали поединично да се заселват из просторното землище – от местността Шумака до Илощица. Според записани спомени един от първите заселили се към 1782 г. е Колю Попилев, син на поп Илю от Батошево. Той купува 200 дюлюма земя от един богат душевски турчин, като плаща в натура: черна кобила с бяло конче. Колю Попилев заварва други четирима заселници, дошли много малко преди него: първият се числял към Енев рът, която възникнала преди Шумата вторият му съсед бил Печо Гергев – заселил се в 1781 г. Другите двама заселници се установили около Калаенския дол. Тези петима заселници положили началото на нова българска махала към Батошевската община. Потокът на заселници се увеличил в началото на XIX в., когато Османската империя преодоляла вътрешните си размирици – кърджалийските набези. В централната част на днешното село първи заселник между 1815 – 1820 г. бил Тотю Илиев Тотев (ок. 1790 – ок. 1875), който слязъл от махала Пульовци, Стокенско. Той станал родоначалник на големия род Темели. В съседство с Тотю Илиев Темел се заселили братята Колю и Стоян Кацарски. Идващите нови заселници сложили началото на родовете Ратковци, Друмеци, Мачковци, Момеци, Кабакчии, Котови и т.н.
Тези заселници сечели вековната гора и оформяли дворовете си, нивите си. От гората, от шумата на дърветата, произлязло името на новото селище – „онези там в шумата“, „живущите в шумата“ (т.е. из гората) – и оттам махала Шума или Шумата. За пръв път това име документирано се среща в Парусията (или Кондиката) на възобновения през 1836 г. Батошевски мъжки манастир „Успение Богородично“. През 1857 г. от „махала Шумата“ на поклонение в светата обител отиват две семейства: на Тотю и Пена и на Илия и Кера. Това са фактически семействата на Тотю Илиев Тотев – Темел и на малкия му син Илия Тотев (1826 – 1899). За пръв махлебашия (кмет на махалата) бил избран Лазар Братованов.
До Освобождението историята на махалата била неразривно свързана с нахийския център Батошево. Там шумненци ходели да се черкуват. Когато през 1845 г. в Батошево било открито килийно училище, любознателните и по-заможни шумненци ходили там да сричат наустницата и светчето.
През периода на националноосвободителното движение през махала Шумата на път за Батошево и манастира са минавалиВасил Левски, отец Матей Преображенски, Ангел Кънчев и други революционни дейци. Шумата участва в Априлското въстание и от селото загиват пет души. През лятото на 1877 г. една руска казашка продоволствена част пристигнала в Шумата и се установила на бивак в гористата тогава местност на юг от днешните гробища, между шосето за Севлиево и пътя за махала Мачковци. След заминаването на казашката част за Габрово, шумненци нарекли мястото на руския бивак Казашкото.
От 1878 до 1926 г. Шумата в административно отношение останава махала, подчинена на Батошево, въпреки че по брой на населението още преди Освобождението е била по-голяма. В един запазен списък от 1872 г. в Батошево е имало 74 домакинства, а в Шумата 127. В Енев рът те са били 139. До 1926 г. шумненци, кметове в Батошево, са били: Дянко Татев, Първо Христов, Татю Лазаров, Киро Илиев, Марин Тотев Стойков – някои с по-няколко мандата. Първенството води Тотю К. Геков, който поддържан от Христо Кацарски, кметувал непрекъснато цели 15 години.
До 1907 г. децата от Шумата ходят на училище в Батошево. Едва през 1907 г. е открито първоначално училище с една паралелка (I отделение). То се помещава в дюкяна на Татю Лазаров, а по-късно се мести в дюкяна на Христо П. Кацарски. Едва през 1912 г. е построена сегашната стара училищна сграда, но поради двете войни – Балканската и Междусъюзническата, окончателното ѝ завършване станава в 1914 г. Тогава са открити още три отделения, но поради малкия брой на учениците, обучението се в слети класове.
Военните години от 1912 до 1918 г. чувствително засегнали поминъка на шумненци. За фронта били иззети големи количества фураж и храни, впрегаем добитък и др. Голяма част от работоспособното мъжко население заминало по фронтовете и дало 27 жертви. При избухването на Балканската война в 1912 година човек от Шумата е доброволец в Македоно-одринското опълчение.
