Село Ловнидол се намира на около 15 km север-северозападно от центъра на град Габрово, 12 km изток-югоизточно от град Севлиево и 19 km западно от град Дряново. Разположено е в средната част на Предбалкана, южно от Севлиевските височини. Климатът е умереноконтинентален, почвите в землището са преобладаващо еродирани светлосиви.[2] Надморската височина в центъра на селото при сградата на кметството е около 413 m, на север и североизток нараства до около 480 – 490 m, а на югоизток намалява до около 390 m. Плитък зашумен дол минава през селото и центъра му в направление северозапад – югоизток, а няколко по-дълбоки дола има на север от него откъм село Идилево, както и на изток.
Селото има пътна връзка с минаващия близо на юг от него третокласен републикански път III-4041, водещ на запад до Севлиево, а на изток през селата Янтра, Скалско и Геша – до Дряново.
Името на селото присъства в османотурски данъчни регистри от първата половина на 16 век до към средата на 17 век като дервентджийско село, принадлежащо към дервентджийската система на Османската империя за охраняване на проходите и опасните участъци от важните пътища. Сигурността на близкия Шипченски проход е наложила още през 15 век да бъдат дадени специални права на раята от съседното Габрово. Проходът е важна съобщителна артерия от Никопол, главния град на санджака, към Търново и на юг от Балкана, а също така и в посока към Ловеч и София. Тези две важни направления определят и селищата, които да се натоварят с дервентджийски функции през целия период от 16 до началото на 19 век. Срещу задълженията си по охрана и поддържане на участъци от пътищата, дервентджиите ползват от началото на 16 век известни данъчни облекчения – които обаче намаляват към края на века и през следващия век, а и хората търпят притеснения при преминаването по пътищата на османски големци. Според предания, конфликт при такова преминаване става причина село Ловнидол да бъде опожарено от османците и населението да го напусне и да се разпръсне, като по-късно поставя началото на ново селище. Споменът за дервентджиите от Ловнидол се запазва в името на местността Харбалии, разположена там, където са живели те и е било старото село. Наричани са „харбалии“ по въоръжението им – късото дебело копие, известно с името „харба“. През януари 1908 г. се основава Земеделско спестовно заемно дружество „Съгласие“ – село Ловнидол за влогонабиране, кредитиране на членовете със заеми и за общи доставки. През 1921 г. дружеството се преименува на Кредитна кооперация ”Съгласие“ – село Ловнидол със същата стопанска дейност. През март 1948 г. кредитната кооперация се преименува на Всестранна кооперация „Съгласие“ – село Ловнидол със стопанска дейност: търговия със стоки за потребление, обществено хранене, изкупуване на селскостопански произведения, производства от местно значение и представителство на БНБ за влогонабирането. През юни 1952 г. всестранната кооперация се преименува на Селкооп ”Съгласие“ със същата стопанска дейност, през февруари 1958 г. селкоопът се преименува на Потребителна кооперация (Потребкооп) „Съгласие“ – село Ловнидол. През 1969 г. кооперацията строи административна и търговска сграда. През 1980 г. е взето решение да бъдат ликвидирани потребителните кооперации и да се създадат селищни кооперативни съвети без юридическа самостоятелност, като съветът в Ловнидол да бъде към Районната потребителна кооперация „Наркооп“ – Севлиево.
