Долна Митрополия

На територията на Долна Митрополия има останки от няколко римски селища, но разкопки или археологически проучвания не са правени до момента.

През времето на Първата българска държава, в близост до антично селище в местността Барата, възниква ново селище, което просъществувало до XI в. Най-старото българско село е било разположено в близост до чешмата на „Циганската могила“. Старото гробище вероятно не е било на сегашното място, тъй като стари християнски надгробни камъни са откривани в района северно от Барата при сегашното начално училище. За пръв път името на Долна Митрополия се споменава в официален документ през 1496 г.

1515 – 1516 г. – поход на Мурза Татарина с 46 000 войска, който плячкосва Северна България – свидетел на събитията е йеродякон Атанасий, който в 1515 година записва: „Да се знае кога бе голем плен от татари от Дунав до планината“.

1641 г. – тежка зима, измират голяма част от овцете, биволите и конете, а хората гладуват и през лятото са принудени да скубят житото и ечемика, за да ядат зърното – събитието е отразено в един требник през същата година поп Богдан от с. Славовица.

1683 г. – турците са разбити при Виена, а отстъпващите войски се разбунтуват и отдават на грабеж – особено се влошава положението в Плевенския край.

1689 г. – турският султан извиква на помощ срещу Австрия кримските татари на хан Селим Герай. Когато минават през Северна България започва нечуван грабеж и безчестие в Плевенския край. При завръщането си от войната татарите повтарят безчинствата – събитието е отбелязано същата година върху осмогласник (октоих).

1737 г. – земетресение през месец май – авторът на преписката казва, че това става по време на панаира в Свищов по обед.

1741 г. – през тази година се навъждат много мишки и змии.

1752 г. – зимата е без сняг.

1754 г. – през месеците ноември и декември зимата е много студена и измира много добитък.

1793 – 1796 г. – време на кърджалийски набези, а Плевен става гнездо на кърджалийски орди. Има сведения, че към тях се присъединяват разбунтували се войнуци от село Пордим.

1795 г. – избухва чума в Плевенско – Софроний Врачански отбелязва: „То е лето удари една чума… и запали ся вся епархия и касабите и селата.“

1811 г. – настъпва голям глад.

1813 – 1814 г. – избухва нова чумна епидемия.

1836 – 1837 г. – избухва голяма чумна епидемия, която отнема живота на много хора. Дамаскин Хилендарец пише: „На 1837, месеца августа, 1 число, когато следува чумата у Плевен и Враца… и по всичките други градове и села… умираха на ден по 60 души." За чумата от 1837 г. споменава и френският учен Ами Буе.

1848 г. – избухва холера в Плевенско.

1856 г. – поради голямата суша посевите изгарят – в „Цариградски вестник“ се казва: „…идва ся намерува (хляб) по фурните. Сено няма, така и слама“.

1855 – 1864 г. – след Кримската война 1853 – 1856 г. в Плевенския край започват да се настаняват черкези, прогонени от русите от Западен Кавказ[2].

По време на руско-турската война от 1806 – 1812 г. генерал-майор граф Михаил Семьонович Воронцов се насочва към Плевен през октомври 1810 г. с около 3000 души пехота и 1000 конници с цел да си набави необходимите продоволствия. Водачи и преводачи във войската му са изселили се българи от Плевенско по време на кърджалийските размирици. Много местни българи се включват както в обоза на отряда, така и с оръжие. Воронцов превзема и разрушава Плевенската каменна крепост Керван сарай [1]и се отправя към Ловеч и Севлиево. Разбунените села не остават без последствия за участието си на страната на руските войски. След оттеглянето на русите, от арабски и арнаутски банди пострадват селата Долна Митрополия, Гривица, Нежовец, Пелишат, Къшин, Кайлъшкият манастир и много други. 

Интересни сведения как е изглеждала Долна Митрополия при започването на Руско-турската война през 1877 г. дава руският свещеник Вакх Гурьев. Той съобщава, че е имало само няколко едноетажни къщи и полу-къщи, построени от кирпичени тухли и покрив от шистови плочи. Всички останали домове представлявали вкопани землянки, в които селяните живеели заедно със своите домашни животни. Имали г-образна форма и два входа – по един за хората и един за животните. На двора нямало никакви постройки, а вместо ограда били изкопани дълбоки ровове с високи валове. Вътре в землянката имало огнище, което служело за приготвяне на храната и за отопление. Понеже районът е слабо залесен, за гориво се ползвали царевични кочани и сух оборски тор.

През Руско-турската война 1877 – 1878 г. в района на Долна Митрополия са били разположени първоначално румънски, а след това значителни руски военни части.

На 19 септември/1 октомври 1877 г. (стар/нов стил) в Долна Митрополия пристигат турски войски от дивизията на Ахмед Хивзи паша с цел фуражировка – т.е. ограбване на провизиите на местното българско християнско население. В този момент край Тръстеник се намират главните сили на Кавказкият корпус на генерал-лейтенант Крилов, а в Горна Митрополия авангардът им под командването на генерал-майор Чернозубов – общо 39 ескадрона и 28 конни оръдия. Узнал, че турците вече заемат Долна Митрополия, Чернозубов приближава, извежда батарея на позиция и завързва престрелка с тях. Не след дълго турците предприемат настъпление, но са спрени от огъня на спешените драгуни. През това време, научил за започналия бой, генерал Крилов пристига с основните сили от Тръстеник. Екатеринославските драгуни успяват с щиковете си да върнат противника в окрайнините на селото. Към 3 часа руският отряд започва да се оттегля. Дивизията на Ахмед Хивзи паша довършва фуражировката си и също се оттегля. В този бой турците губят 120 войници. 

На 28 ноември/10 декември 1877 г. (стар/нов стил) в 07.00 часа Осман паша преминава с войските си моста на р. Вит и опитва да извърши пробив на обсадата в района на Долна Митрополия. Турският аскер върви в гъсти редици, с наведени щикове и под прикритието на мъглата достига до първите окопи. В този момент дежурен е целият 9 Сибирския полк. Понесли тежки загуби, гренадирите отстъпват към втората линия окопи. Скоро на помощ се притичва 10 Малоросийски полк, но и той търпи огромни човешки загуби. Полето между Долна Митрополия и Копана могила е било осеяно с телата на убити и ранени гренадири от двата полка. В този критичен момент генерал-лейтенант Ганецки, началник на този сектор на обсадата, изпраща на помощ 12 Астрахански и 11 Фанагорийски гренадирски полкове, разположени в резерв до с. Горна Митрополия, както и 18 Вологодски и 17 Архангелгородски полк откъм Долна Митрополия. Турците не издържат на руския натиск и започват бавно да отстъпват към река Вит. Пробивът е овладян, а раненият Осман паша се предава в 14.00 часа с цялата си армия. Руските войски губят 1722 души в убити и ранени или 1 генерал, 57 офицери и 1664 нисши чина, като почти всички са от 3-та гренадерска дивизия. От тях броят на убитите и починалите след боя ранени достига 18 офицери и 542 нисши чина. Турските загуби се оценяват приблизително на около 6000 убити и ранени.

През 1860 г. населението ѝ наброява около 650 души. През това време в селището се активизира стопанската дейност – пряко свързана с плевенския пазар на зърнени храни. На 15.03.1919 г. е регистрирано коневъдно дружество „Черноглавка“.

Особено и важно място в историята на Д. Митрополия заема основаната от д-р Палаузов и проф. Асен Златаров производителна кооперация „Българска захар“ и пуснатата в действие фабрика на 30 юни 1930 г. През 1948 г. тя става държавна собственост. Кооперацията притежавала собствена електрическа централа в с. Койнаре, а през 1942 г. започва рафинирането на масла – основа на днешната маслена фабрика. През 1949 г. „Българска захар“ – Д.Митрополия става инвеститор за изграждане на първия фуражен завод в България.

На територията на гр. Долна Митрополия се намира Висше военно въздушно училище „Георги Бенковски“. То е наследник на богатите традиции на българската авиационна школа. След Втората световна война, със заповед на командира на Въздушните народни войски, № 28/14 януари 1945 г., на летище „Враждебна“ край София се създава като самостоятелно учебно заведение НВУ „Георги Бенковски“, което през 1948 г. се премества на летище Долна Митрополия. През 1959 г. училището се реорганизира във Висше авиационно. Първият випуск летци с висше образование излизат през 1964 г. В този випуск е първият български космонавт Георги Иванов. От създаването си през 1945 г. до днес, училището е обучавало летци и авиационни специалисти за ВВС и БГА „Балкан“. Подготвени са кадри за ВВС на Алжир, Виетнам, Мозамбик, Никарагуа, Йемен, Сирия. От 1995 г. е възстановен приемът за девойки във ВВВУ „Г. Бенковски“. На територията на военното училище има Музей на въздухоплаването. От 1 септември 2002 ВВВУ „Георги Бенковски“ се преобразува във Факултет „Авиационен“ на Националния военен университет „Васил Левски“.

Подготвят се военни и граждански специалности:

Населението на Долна Митрополия изповядва източно православната религия. В центъра на града се намира православният храм „Св. Димитър“. Построен през 1935 г., а през 1937 г. е осветен. Първият свещеник на Долна Митрополия е Радослав Иванов. Църквата представлява умалено копие на храма „Св. Александър Невски“ в София, което я прави уникална. До момента са извършвани няколко частични ремонти – отстранени са течове, ремонтиран е големия купол на църквата, освежавания. През 2015 г. църквата е ремонтирана основно.

По традиция в деня, в който православната църква чества Димитровден, храмовото настоятелство на църквата, местната Община и свещеника в Долна Митрополия организират водосвет за здраве на жителите на града и раздават курбан.

Съществува поверие, че във водите на язовир „Вълчовец“ (днес пресушен) живее змей, който пази населеното място и жителите му от унищожителни градушки и проливни дъждове. Змеят се снишава на земята, а духът му се рее из небето и гони облаците. И наистина в района на Долна Митрополия много рядко падат градушки. Това поверие е характерно за южните славяни, които вярват в съществуването на добри змейове, които, където се заселят, носят суша и пазят селото от други змейове.

От 1952 г. в Долна Митрополия се полагат грижи и за най-малките жители. Тогава е основана първата детска градина. На 1 юни 1988 г. е построена и открита най-новата сграда на целодневната детска градина наречена ОДЗ „Здравец“. Тя е красива, удобна и просторна двуетажна сграда. Към градината има и детска ясла за най-малките деца. ОДЗ „Здравец“ разполага с обширен вътрешен двор с няколко детски площадки за игри на открито. Ежегодно се празнуват празниците Коледа и Баба Марта. Децата от детската градина участват редовно в съвместни тържества със СОУ Васил Априлов, изпълняват се рецитали, танци, забави и игри. Адрес: гр. Долна Митрополия, ул. Христо Ботев 4, тел. за връзка 06552 / 2337

През 1885 г. е построена първата училищна сграда. Тя се състои от 2 учебни стаи, коридор и малка канцелария. В тези стаи са I и II отделение и III и IV отделение, обучавани от един учител. През 1920 сградата се разширява с още две стаи и коридор.

През 1921/1922 г. в Долна Митрополия се открива прогимназия, а през 1930 г. е построена напълно нова училищна сграда в центъра на селото (днешната сграда до киносалона). Тя има шест класни стаи върху площ от 11 декара. През 1970 г. е завършена новата (и настояща) училищна сграда за I до VIII клас. Новата сграда е с 14 стаи, обширни и напълно оборудвани кабинети. През 1989 г. основното училище прераства в ЕСПУ „Васил Априлов“ (Единно средно политехническо у училище). Всички ученици завършват VIII клас и получават работа в Учебно-производствен комплекс. От учебната 1990 ЕСПУ „Васил Априлов“ става СОУ „Васил Априлов“. От 1990 г. горният курс е трансформиран в Средно общообразователно училище с разширено изучаване на чужди езици и овладяване на професия „Администратор в туризма“. През 2004 г. е възстановено СОУ „Васил Априлов“, а от 2008 г. е средищно училище.

В гр. Долна Митрополия съществува „Народно читалище Просвета 1927 г.“ Читалището е основано на 22 март 1927 г. от група прогресивни учители и младежи: Донка Януцева, Здравка Кръстева, Здравка Маркова, Тодорка Йовчева, Йордан Ячев, Димитър Цоновски и Цветан Прокопов. Цветан Прокопов е и първият председател на Читалището. В зората на своето създаване, Читалището се помещавало в една от класните стаи на училището. Първоначално новосъздадената библиотека е с фонд от 48 книги, и се е помещавала в дома на Дамян Лазаров. През 1985 г. е построена и открита новата читалищна сграда. Към читалищната сграда е построен голям киносалон. В него Читалище „Просвета“ организира отделни постановки и концерти. Всяка Коледа се организира тържество където участват таланти от града. На тържеството има народни танци, рецитал и музика.

Всяка година на Ивановден се организира кукерски събор в центъра на града. От ранно утро, две кукерски групи от маскирани мъже, обикалят от дом на дом и със своите танци, игри и музика гонят злите сили. Кукерите носят здраве и берекет за предстоящата година. Празникът носи много радост за жителите, които се събират на градския площад и заедно с кукерите играят народни хора.

На 1 април приведените зетьове на Долна Митрополия празнуват и то не на шега, а съвсем на сериозно. Празникът се нарича още „Ден на завряния зет“ и е „патент“ на НЧ Просвета 1927 г. Празнува се с концерт в киносалона на града ежегодно от 1984 г., когато приведените зетьове са били 127. Първото издание на този концерт е носел разтърсващото име „Прокуда“. То е било измислено от доайена Крум Календарски, който също е приведен зет в Долна Митрополия от Койнаре. Повече от половин век Крум Календарски води естрадно-сатиричния състав емблематичното име „Митрополитен“. Днес заврените зетьове са значително по-малко, но празникът продължава да се чества. Ежегодни участници на концерта са още вокалните групи "Бодра смяна” с ръководител Таня Христова и „Млади сърца“ към клуба на пенсионера в Долна Митрополия, както и буфосинхроничният състав „Митрополийски рози и бодли“

От 2010 г. насам ежегодно на 5 май на площада на Долна Митрополия, под патронажа на НЧ Просвета 1927 и кмета на общината, се провежда Празник на детското танцово изкуство. На празника се представят танцови състави и формации от цялата област Плевен.

Преди залез слънце дружината се прибира винаги в къща, да не я завари нощта на открито. Дружината се връща срещу Богоявление и отива право в черквата, да и чете свещеника. Който не е четен, щял да полудее. Калушарите от село Байкал, а и всички групи от Северна България обикалят през месец май.

Тръгнат ли да обикалят по селата калушарите не се завръщат 12 дни. Преди излизане се прощават с близките, така, като че ли няма да се завърнат. През всичките 12 дни те пазят следните правила:

Сватбените тържества започвали в събота вечер, неделя и понеделник. Когато сватбата е била със сгодяване, то младоженката я довеждали в неделя със съответните церемонии и тържества. През целия ден булката нямала право да сяда, а трябвало да посреща и изпраща гости. При „неблагополучие“ т.е. при нередност при булката („честността“ била нещо, на което старите много държали), е имало случаи да отвеждат същата на реката или на кладенеца и да я къпят със студена вода, а на баща ѝ изпращали разводнена ракия в счупено бърде и се искало допълнително руба или зестра в земя.

На самото тържество, булката трябвало да мие краката на свекъра, като в това време, околните сватбари хвърляли пепел в съда, за да го замърсяват. Всичко това било придружено с музика. След сватбата булката трябвало да ходи винаги забрадена, за да не види косата ѝ нито свекърът, нито деверът. Да не ходи боса или по-право от стъпалото нагоре да е винаги с чорапи. Рязането на косата се е смятало за голям срам и грях. Бракът се е считал за законен ако е минал през църквата – църковен брак. Разтрогване на такъв е ставало само по решение на владиката.

Изборът на булка е ставал по следния начин. В къщата на исканата от младежа мома са изпращани една-две жени, които правели „разузнаване“ – първите годежарки. Ако родителите на момата са съгласни, изпращат годежарките с китки. Ако не са съгласни да дадат дъщеря си на този младеж, учтиво заявяват, че момата е още малка и има още да тъче и да прави руба и още не е за женене. При съгласие от страна на момата, отиват тежките годежари с бъклица вино и уговарят деня на сватбата.

Тази женитбена процедура не е изпълнявана, ако младежът просто открадва момата (с приставка или влачене) и я отвежда в дома си. Такива случаи са били рядкост по онова време, но към 1882 г. селото било развълнувано от такава една кражба на мома.

В края на месец февруари наближава и края на тежката зима. На хората им се искало тя да свърши по-скоро, и за това в навечерието на първи март, бързали да стоплят Баба Марта с буйни огньове, да я укротят, че да не се разфучи и замята едри парцали сняг. Една седмица преди първи март, деца и възрастни се готвят за посрещането и. Вечерта срещу първи март на всеки кръстопът в селото, хората правят големи клади, и се надпреварват чий огън ще бъде най-голям. Запалването на кладите започва, когато се появи Баба Марта (възрастна жена, облечена в народна носия). Децата запяват песни, а бабата закичва всички с мартенички и раздава домашно приготвени хлебни герданчета, курабийки и царевични пуканки. Народното веселие се провежда под звуците на духовата музика, вият се хора, а празненството продължава до късно през нощта.

Типичен обичай за село Биволаре. Провежда се в някой от понеделниците на март. В по стари времена всяко семейство е отглеждало по 2 – 3 и повече кучета. Те били верен другар на стопаните, пазели къщата, стадата, овцете, пътували с животинския впряг и били навсякъде. Често се случвало някое от кучетата да се изхайлази и да прави бели. Именно тези лоши кучета са заведени за мъмрене на Песи понеделник. Мястото за провеждане на празника е в дясно от кръчмата на Димитър Миков, мястото на сегашната фурна. Участниците в този обичай са облечени в докторски одежди и въоръжени с дървени шашки (дървени ножове), съоръжени със здрав чатал, с който се притиска кучето за главата и гърба – от съображения за сигурност. Съоръжението за прилагане на санкцията се състои от две върлини, високи 6 – 7 м. долният им край се помества в изкопана дупка около 1 – 1,2 м. широка 30 – 40 см. На горния край са завързвани въжета, които изпъват върлините настрани, а друго средно въже, завързано за двете върлини, равномерно се навива и в долния край се завързва за предните крака недисциплинираното куче. Вследствие на развиването на въжето кучето се върти на големи обороти. След като се развие окончателно въжето, кучето изхвърча на височина 5 – 6 метра. Падналите вече кучета се подплашвали допълнително от шума възпроизведен от хлопане по тенекия и се отправяли към дома си. След т.н. кучешки съд, кучетата спирали да правят бели.

Сирни заговезни е важен зимно-пролетен празник в народния календар. Празникът се чества седем седмици преди Великден (винаги в неделя) и трае една седмица, в която се изпълняват различни обреди и обичаи. Във всеки дом се „точат“ и „теглят“ баници със сирене, с тиква, саралия баница, пекат се пити, петли. От мъзетата се изнасят кани с вино и ракия. Варят се яйца. Приготвя се бялата халва за „лапане“. По-младите и децата изнасят от пометените дворове слама, кочани, тънки дървета и ги струпват на голяма камара на мегдана на селото. Преди да започне вечерята младите се прощават с по-възрастните – свекър, свекърва, брат, сестра, като им целуват ръка и казват: „Ха прощавай …! Дай ми прошка, ако нещо съм прегрешил пред теб.“ Възрастните отговарят: „Простено да ти е“. Дай ми прошка, ако нещо съм прегрешил пред теб.“ Възрастните отговарят: „Простено да ти е“. След вечерята започва атрактивната част на заговяването. В центъра на стаята на дълъг конец от тавана се завързва парче бяла халва или варено яйце. Започва „лапането“. Това е най-веселата част от заговяването за децата. В надпреварата се опитват да уловят парчето бяла халва с уста, без помощта на ръцете. В Подем Сирните заговезни са известни още като „Маскирница“. Същата нощ възрастни, младежи и деца се предрешват и на групи от по 4 – 5 човека ходят от къща на къща. Късно през нощта всички се събират на селския площад където лумват огньове. Вярва се, че колкото по-голям е огънят толкова по-защитено ще е селото. Започва прескачането на огъня, ритуал чрез който хората се отърсват от болестите, бълхите и зимната летаргия. На следващият ден празникът продължава с „Кукеровден ”. В денят преди Заговезни започва подготовката за Кукеровден. В дома на един от кукерите се събират участниците, за да подготвят маските и костюмите си. В деня след Заговезни кукерите започват да обикалят селото, приети са във всеки дом. Смята се че с хлопането си прогонват злите духове и зимния студ. Характерен ритуал за село Подем, който извършват кукерите е т.нар. сеитба. Един от кукерите в миналото ролята е изпълнявал Бай Коста цара, отмерва с широки крачки лехата, която ще се оре. След това главния арапин (друг от кукерската група) впряга в ралото крава и вол (кукери преоблечени като младоженци) и започва да оре. След него царя с кринче в ръка хвърля жито и благославя. Всички събрали се на площада се стремят да си вземат от тези зрънца, за да захранят кокошките си, за да снасят повече. След завършване на сеитбата кукерите минават покрай присъстващите с големи пити и подават на всеки къшей, вадят изпод кожите си слама, която стопаните вземат, за д сложат в полозите на кокошките. Кукерският празник завършва с голямо общоселско тържество.

Празнува се на 6 май. Счита се, че Св. Георги Победоносец е покровител на овцете, и овчарите го честват като свой ден. На Гергьовден болните се извеждат до ливадите да се „окъпят“ в росата, а краставите – в ечемичена нива. Стари и млади се теглят на кантар за здраве и се люлеят на люлки. Рано сутринта младежите отиват в близката гора да наберат върбови клонки и от цветето Гергьовка, които изплитат венче и го поставят на главата на агнето. Агнето се коли върху поставената в средата на къщата синия. Под синията има котел със затоплена вода, в който изтича кръвта на закланото агне. От смесената с кръв вода се замесва хляба за този ден, като върху питката се правят орнаменти от тесто, подобно на Великденските. В по-далечното минало е имало традиция – ненужните вътрешности на агнето да не се дават на кучетата, а да се отнесат и хвърлят в реката. Овчарят потапя ръцете си в кръвта и оставя белези по вратата на къщата и присъстващите членове на домакинството. Този обичай е известен като „белязване“. Опеченото агне се прикадява. Парчетата месо от него и от хляба наречен кошара се разнасят на близки и съседи за здраве на стадото. В миналото стопаните са занасяли агнетата си за прикадяване на Черковището, а след построяването на църквата – в църковния двор. На следващият ден след Гергьовден, на 7 май не се работи, а се празнува за опазване на полските култури от природни бедствия и особено градушки. За целта в полето се принася курбан, известен като Храни поле. В миналото клането на агнетата за курбана се извършвало под Големия бряст, за да изтече кръвта им към корените му, където се криела голяма змия. Самото тържество комаревчени провеждали в миналото на синора до нивата на Марин Пенков, където имало оброчен камък, а по-късно при Черквището. За увековечаване на тази традиция, земеделската дружба поставила през 1921 г. при Черковището оброчен паметник, но впоследствие за него не се полагат грижи.

Благовещение е голям църковен празник утвърден от VII век. Според светото писание на този ден, девет месеца преди раждането на Исус Христос, на Богородица се явява Архангел Гавраил. Той съобщава, че ще стане майка на Божия син. Този ден е свързан с идването на птиците и окончателното пробуждане на пролетта. Вярва се, че излизат всички змии и гущери, всички самодиви, змейове, вили, русалки и други мистични създания. Голяма част от ритуалите на този ден се изпълняват за предпазване от тези създания. Обичай било в селото през нощта на 25 март да се почистват дворовете и на сутринта да се палят огньове, за да избягат змиите и гущерите. На четирите ъгли на къщата се пали огън, той да пуши и да пречи на змиите да влизат вкъщи. Пукат се пуканки, за да се пукат очите на змиите. Момчетата прескачат огъня, за да им се опърлят краката и да не ги хапят змиите, а момичетата не бива да пипат остри предмети, за да не ги ухапе змия. Най-възрастната жена в семейството взема машата и ръжена и започва да чука, обикаляйки двора и викайки:“Бягайте змии и гущери, че идват татари и ще ви мерят с кантари“. Вярва се, че на този ден всичко което се прави е добро, благо, ще има хубав край. Посадено на този ден дърво ще дава сладки плодове. Пчеларите пускат на този ден пчелите от кошерите, за да им е благ медът. На този ден продупчвали ушите на малките момиченца в селото, тъй като се вярва, че раните зарастват по-лесно и болят по-малко на Благовец. Традиция в селото е на този ден да се яде риба. Жените готвят рибник и изпичат „шарен хляб“ (две кори тесто, между които се нарежда много лук), задължително се прави и обредна пита с мед, която се раздава на близки и съседи за здраве и щастие на семейството.

Автор:

09.02.2018 18:29:18

09.02.2018 18:39:43

Прегледи: 16197

Източник: БГНЕС

Факултет "Авиационен" в Долна Митрополия не може да се възстанови като Висше военновъздушно училище през следващата учебна година. Това заяви в Плевен вицепремиерът и военен министър Красимир Каракачанов, цитиран от БНР.

Акредитацията на Националния военен университет (НВУ) във Велико Търново, част от който е сегашният авиофакултет, е до 2020 година.

Ако бъде възстановено Висшето военновъздушно училище, то трябва да е по примера на Военноморското училище във Варна, смята Каракачанов.

Първата от тях – Авиационната школа с началник Радул Милков, е създадена още през 1914 г. Аеропланното училище (с началник Продан Таракчиев), създадено през 1915 г. и демобилизирано през 1918 г. по клаузите на Ньойския договор, възобновява дейността си през 1923 г. От 1928 г. юнкери-летци се подготвят и във Военното училище в София. През 1936 г. се създават въздушни учебни школи, които през 1940 г. се преобразуват във Въздушно училище. В него освен летци се подготвят и други авиационни специалисти.През 1945 г. във Враждебна, край София, се създава Народното военновъздушно училище, което през 1948 г. се премества в Долна Митрополия. В Божурище е училището за щурмани и свързочници, а в Ловеч и Горна Оряховица – за техници. През 1959 г. всички български авиационни училища се обединяват в едно – Висше народно военновъздушно училище (ВНВВУ) „Г. Бенковски“.След 1990 г. ВНВВУ става висше военно въздушно училище.==================Управляват ни безродници изплували от българските недра..