Следите от човешко присъствие в земите на днешно Гложене, намерени в пещерата Моровица, подсказват, че местността е била обитавана още през късния палеолит (старокаменната епоха), предпоставки за което не липсват – горски масиви, пълни с дивеч, пълноводна река, удобни пещери. Открити са кремъчни оръдия, мелнични камъни, глинени съдове и др.
По-късно районът е населен от траките (в музея на Гложене могат да се видят някои от находките). От римската епоха все още личат пътища, които са водели покрай реката и през Балкана – по билото на Васильовската планина през Връа (върха) над селото, останките на крепост, стражева кула на левия бряг на реката.
Според едно предание в далечното минало селото е било разположено малко по̀ на север на левия бряг на реката и се наричало Чѝрен пазар. В началото на XIII век киевският княз Георгий Глож дошъл в България, гонен от татарите, и цар Иван Асен II му предложил тук земя. Според друг вариант на преданието князът с дружината си помогнал на Иван Асен II да свали възкачилия се на престола Борил и в знак на благодарност получил тази земя. На нея, на днешното място, през 1223 г. основал селище и то било наричано по неговото име. Високо на една скала построил и манастир, приличащ на непристъпен средновековен замък-крепост – Гложенския манастир. И друго селище, от западната страна на вр. Камен Лисец – Киевски изво̀р. Преданието казва, че то било на майсторите-руси, които градили манастира.През 1870 г. Васил Левски основава в Гложене местен революционен комитет, който става един от най-многочислените. Председател е Васил Йонков – Гложенеца, един от най-близките приятели и сътрудници на Левски за цяла България. След Арабаконашкия обир, който той не одобрява, е арестуван и поради многото свидетелски показания за революционната му дейност получава една от най-тежките присъди. Другите членове на Гложенския комитет се спасяват, защото Васил Йонков не издава никого, а те успяват да изгорят архива на комитета.Още през 1910 г. започва, макар и частична, електрификацията на Гложене: Димитър Петков Диков – Дюлфера и Иван Кутевски откриват цигларско и дъскорезно предприятие, като за движеща сила била използвана водна турбина, към която имало монтирана малка динамомашина. С нейната електроенергия се осветявала част от селото. Мечтата на Димитър Петков обаче била да построи ВЕЦ и да електрифицира цялото Гложене и той започва това предприятие. Реализира го неговият син, предприемачът Петко Димитров Диков, който построява и през 1937 г. пуска в експлоатация водноелектрическата централа „Лисец“. С построяването на ВЕЦ „Лисец“ Гложене е напълно електрифицирано.
