Крушуна


Закътаното разположение на селото осигурява благоприятен климат през цялата година. То е разположено сред възвишения, които са част от Средния Предбалкан на юг, и съседства с Деветашкото плато. Само откъм северната си страна е отворено към долината на река Осъм.

В околността на селото преобладават варовити скали. В южния му край, който е и източният край на Деветашкото плато, се намира местността „Маарата”. Името произлиза от турската дума за пещера, поради наличието на много пещери в района. Особено известни са четири от тях, които се нареждат сред най-дългите пещери в България. Бонинската пещера е 2 754 м дълга, пещерата Водопада е с дължина 1999 м, а след тях по дължина се нареждат Урушката маара – 1 600 м, и Горник, която има дължина 1 100 м. Те са само четири от общо 30-те пещери в района на Деветашкото плато.


Към Крушунските водопади води екопътека. Това е най-късата екопътека в България, но е и една от най-живописните. Започва от селото, води до бившата хижа „Маарата”, а след това сред басейнчета и водни прагове, като преминава в система от 15 дървени мостчета, от които могат да се наблюдават водопадите.

Най-големият водопад в тази група има височина около 20 метра. След него речната вода се разделя, образувайки няколко ръкава, в които можете да наблюдавате по-малки водопади.

Не само фактът, че това е най-голямата травертинова каскада в страната, а и живописните гледки, които водата създава сред буйната зелена растителност и обраслите с мъх скали, привличат посетителите. Цветът на водата е изумруден – това се дължи на варовиковите отлагания.

Когато тръгнете по екопътеката след бившата хижа, гледките започват със Синия вир, след което идва ред на малкия водопад наречен „Пръскалото”, и на водопада „Малка Маара”. Когато стигнете до нивото на пещерите, може да си починете в беседките.

Общото време за разходката по пътеката е около час в едната посока. Водата в басейните между водопадите е ледено студена по всяко време и не е подходяща за къпане, но всеки басейн заслужава снимки.

В района на водопадите има и останки от средновековни килии. Някои скални ниши са служили като обител за монаси исихасти през 13 и 14 векове, и са запазени и до сега, със специалните ниши за Библията и за иконата.

Когато се изкачите до извора на водопадите, можете да посетите и още някои пещери, които се намират в близост до Крушунските водопади и Крушуна – две от най-дългите пещери в района и в страната – Горник и Урушка Маара.

Карстовите образувания преобладават не само под земята, а и на повърхността. Наличието на изобилие от карстови форми е причина за интереса на спелеолозите към този район.

Деветашката пещера се намира на 15 км от Ловеч, край р. Осъм, в близост до село Деветаки. Тя е само на 10 км от Крушунските водопади, затова лесно можете да съчетаете посещението и на двата обекта. Била е открита през 1921 г. Общата й дължина е 2442 метра, а височината – 60 метра. Пещерата има два клона, единият от тях е сух, а през другия тече рекичка. Освен внушителните високи сводове пещерата впечатлява с красивите си сталактити и сталагмити.

  • Площ 19,981 km²;
  • Население 425;
  • Надморска височина 128 m;
  • Пощ.код 5561;
  • Тел.код 06944;
  • Мпс код ОВ;
  • Община Летница;
  • Област Ловеч;

Реката на водопадите се нарича Маарата и извира от пещерата в горната част на екопътеката. Тя е дала името на цялата местност, която е обявена за природен парк.



Близо до селото се намира първата фабрика за керамика.

Районът е известен с живописните Крушунски водопади.

А знаете ли, че в Средновековието там са обитавали исихасти и скалните ниши, които са им служили като обител, още пазят следи от този период?

Районът на село Крушуна е известен с най-късата екопътека, пътеката до водопадите, с няколко от най-дългите пещери в България – Бонинската пещера (2 754 м), пещерата Водопада (1999 м), Урушката маара (1 600 м), Горник (1 100 м); а също и с най-дългото пещерно езеро 800 м) – в Бонинската пещера.

Село Крушуна има своята история, богата на събития, стремеж за постигане на образование за крушунските деца, тачене на църковните обреди и спазване на празниците.

Църквата в село КрушунаСпоменава се още в материалите на Търновската книжовна школа като средище на философска култура през Средновековието, и пази следи от периода на апогея на исихазма в България – килии в съседство с Крушунския водопад, в които са живели двама исихасти.

Посетителите могат да видят нишите, издълбани за иконата и за Библията, както и молитвената килия и спалното помещение. Входът на друга килия в близост до обителта е триъгълен – символ на триединството Отец – Син – Свети Дух. Куполовидните килии символизират небесния свод.

На територията на селото са съществували и два манастира, от които се пазят останки. Единият се е намирал близо до исихастката обител; смята се, че това са останки от средновековна църква, която се е намирала в подножието на останки от римска крепост. Другият, средновековен манастир, е бил построен по време на Иван Асен II и е бил разположен на височината над сегашната винарска изба. Тук са открити сребърни и медни монети, гроб на дете, но все още територията не е достатъчно проучена.

В края на XVII и началото на XVIII в. цели родове напуснали Крушуна, тъй като положението на населението при местния османски владетел било тежко. Завърнали се в родното място след Освобождението.

Църквата „Св. Архангел Михаил” е съградена благодарение на инициативен комитет, организиран през 1886 г. Остатъкът от материалите от средновековния манастир, част от които междувременно османците използвали за съграждане на джамия, сега послужил и за изграждането на църквата. Стенописите и иконите били дело на четката на тревненския зограф Васил Генков. Църквата била осветена на 21 ноември 1890 г. от търновския митрополит Климент. През 1912 г. били отлети две камбани, но по-малката била подарена на училището на 21 ноември – патронния празник на църквата. През 1938 г. било взето решение за ремонт на църквата и била построена нова камбанария.

Първото училище за нуждите на селото било отворено през 1882 г. в изоставена турска къща. Единствената му класна стая се оказала недостатъчно и през 1885 било построено ново училище с три класни стаи и двор. През 1901 г. било открито и вечерно училище. Първият местен учител бил Ганчо Поп Иванов, който основал и местното читалище през 1905 г., и местната кооперация. Читалищната библиотека бързо се увеличавала.

Свещеник Иван Токмаков, първият служител в новосъградената църква, по традиция трябвало да предостави дарение на своите енориарши. Той организирал съграждането на Попската чешма в подножието на римската крепост: с две корита с дължина по 2 метра, с по един чучур. Момите идвали до чешмата да пълнят менци, а крушунчани водели добитъка на водопой. По-късно в близост до тази чешма от два местни рода била съградена друга, подобна на Попската.

В миналото водата им била с постоянна температура, и се предполага, че това е била пещерна вода. Двете чешми съществували до 1980 година, когато пресъхнали при строежа на почивна станция в околността – били заринати; предполага се, че те са били заринати с коритата, и ако се положат необходимите усилия за изравянето им, чешмите могат да бъдат възстановени.

Празничният цикъл за крушунчани започвал и сега започва от 21 ноември, патронния празник на църквата „Св. Архангел Михаил”.

Празникът на птичето стадо бил празнуван на 2 януари и бил наричан Игнажден. На този ден крушунчани оставали у дома, избягвали да ходят в чужди домове.

Празнували Бъдни вечер, Коледа, Благовещение и другите празници, като спазвали традициите. За Великден празниците продължавали три дни. Боядисването на яйцата започвало в петък, тогава се месели и козунаците. Великденските празници започвали на поляната зад старите гробища. Люшвало се великденско хоро.


Пещерата се намира на 2.5 км югоизточно от село Крушуна (Крушунските водопади), Ловешка област. Надморската височина на входа е 254 м. в Ю склон на Сливов дол, в периферия на Деветашкото плато, Среден Предбалкан.

От с. Крушуна (Крушунските водопади), вместо да се продължи за местността „Маарата”, се следват табелите за село Кърпачево. От там до пещерата са 3 км. Табели насочват туристите към местността. Пътят от село Крушуна през Кърпачево до пещерата е асфалтов и е в много добро състояние.

Пещера Водопада. Тя е дълга 1 995 м. но е достъпна само 150 м на вътре от входа, и то за спелеолози. Вътрешността е с оригинални галерии и труден за ориентиране лабиринт, туристите могат само да влязат в преддверието й. Галерията е покрита с бели образувания (наричат ги лунно мляко), които на фона на кафявия свод създават неописуема гледка. Водата, извираща от пещерата Водопада, си проправя път през скалите и пада от 20-метровите причудливи образувания в разкошния каскаден Крушунски водопад.

Пещерата е дълга 1 600 м. Изключително красива пещера с 25 м. денивелация, обитавана от прилепи. Пещерата представлява голям интерес за пещерняци изследователи като тя е трудно проходима, невероятно красива.Карстовите води от пещерата образуват бигорна тераса, от която се спуска най-високият водопад в околността (с височина около 20 метра). Намира се на еко пътеката между с.Крушуна и с.Кърпачево.

Както често се случва, откриването на минералната вода в района на Крушуна е станало случайно, докато се извършвали сондажи за нефт и газ.Сондажите били до дълбочина 1800 метра, и така открили, че в района има и минерална вода.След откриването водата била подложена на медицински анализ и били установени лечебните й качества, особено при кожни заболявания – гъбични заболявания и псориазис.Но жителите на Крушуна помнят 90-те години, когато те са имали минерални бани и в тях са идвали да се лекуват страдащи от кожни заболявания.Новият басейн, който се очаква да заработи с минерална вода съвсем скоро, е с размери на малък олимпийски басейн. Дължината му е 25 метра, а ширината 12.5 метра.Освен лечебните възможности, благодарение на местоположението си басейнът ще предлага на гостите си огромни възможности за наслаждаване на красотата на местната природа, тъй като е в подножието на Крушунските водопади и на Деветашкото плато.Гостите, пристигнали да се наслаждават на красотата на уникалната каскада от водопади, ще могат да съчетават разходките из природата, по екопътеката, до „долната земя” – пропастта Гарваница, или пътуванията с кола до Деветашката пещера с къпане в минералния басейн в края на деня, за да се освежат и попият от лечебната сила на водата. Басейнът в Крушуна не е единственият планиран минерален басейн в района.