За пръв път селището е споменато в османските регистри през 1430 г. с името Полски Търъмбеш. Назовава се с още няколко имена, но във всички има именния термин Тръмбеш. А самата дума „тръмбеш“ е от старославянски „тръмбя“, което означава подготовка на земята преди оран, т.е. почистването ѝ от треви, храсти, стебла и прочее.
Прокарването през 1900 г. на железопътната линия Русе – Горна Оряховица (първи етап на железопътната линия Русе – Подкова) дава тласък за по-бързо икономическо развитие на района. Гарата е открита официално през 1901 г. През 1911 г. в селото вече е утвърден ежеседмичен пазар в сряда. Търгува се добитък; изкупуват се зърнени храни, вълна, кожи, грозде, птици и други. Идват търговци от Елена, Търново (от 1965 г. – Велико Търново), Свищов, Русе; всяка година има панаир. Развиват се хранително-вкусовата, мелничарската, минната промишленост.
През 1873 г. в Полски Тръмбеш е основано училище.
От 1929 г. селото е електрифицирано.
В края на Полски Тръмбеш на изхода за Климентово има находище на минерална вода с хипертермален произход.
Химическият състав е сравним с този на известните термоминерални извори при Карлови Вари и Яхимов в Чешкия масив, Харгита в Карпатите, Бад Гащайн в Алпите, Виши в Централния френски масив и Будапеща. Минералната вода има алкален характер (рН – 7,7) и е йонизирана. Преобладават сулфатни, хлорни и натриеви йони.
Водата е подходяща за пиене в малки количества и има лечебно и профилактично действие по данни на световноизвестния институт „Луи Пастьор" във Франция.
Нов културен институт за града е Историческият музей. Открит е на 8. ІХ. 2007 г. Има шест експозиционни отдела: Археология; Възраждане, Нова и най-нова история; Етнография; Антропология; Художествен и Лапидариум. Събран е фонд и предстои създаването на военно-историческа експозиция. Представени са всички периоди на човешката цивилизация оставила артефакти в тукашния край. Няма период, за който не съществува информация (хиатус). Сред най-интересните паметници са хокерно погребение (полагане на тялото в земята, както е било преди раждането) от неолитната епоха, граничен стълб между римските провинции Мизия и Тракия от 136 г., оброчна плочка, посветена на богиня Хеката, бронзова камбана която притежава тайнството да сбъдва желания, множество предмети, инструменти и съоръжения с производствен и битов характер, колекция от възстановки на исторически личности, направени по меките тъкани на черепа, документи и прочее.
Градът има традиция в плувните спортове. Преди години в Полски Тръмбеш са се провеждали републикански състезания.
През 1980-те години под патронажа на Пенчо Кубадински е изграден комплекс за ловна трап стрелба. Провеждани са европейски състезания.
Редовни събития:
8 септември – Празник на града, организиране на ежегоден панаир, увеселителни люлки; музеят провежда ежегодно национална научна конференция, провеждат се и други литературни и културни прояви.
24 май – Ден на славянската писменост и култура, ежегодно изпращане на абитуриентите.
16 май – Спортен празник на града.
11 юли – Исторически празник – Ден на освобождението на града от османско владичество.
Известен специалитет тук е местната рибена чорба. Приготвя се от сладководни риби. Желателно е да са няколко вида, по възможност хищни. Първо се приготвя отделно бистър бульон от зеленчуци (доматите зелени, за да не оцветят бульона). Накрая зеленчуците се отстраняват и в бульона се сварява рибата. Подправки: дивисил, риган, тарос и др. Сервира се гореща и подлютена.
