Село Българене се намира на 17 км. южно от гр. Ловеч. Разположено е в продълговата котловина с посока запад-изток. От север е заградено с ридове на Ловчанските височини /655 м/, а от юг – височините на Средния Предбалкан /874 м/ непосредствено на север от селото се издигат височините: „Драгийчовец“ – 546 м, „Неделки“ – 466 м и „Кулата“ – 488 м, които го запазват от студените северни ветрове. От юг се изправят „Заногите“-789 м, „Правец“ -679 м и „Трасиля“ – 623 м. Западната и източната част на селото остават открити за ветровете, които не позволяват да се задържат студените и замърсени въздушни маси. Котловината, в която се намира селото, се понижава и разширява на запад до леглото на река Осъм – 250 м, а на изток се стеснява и повишава до местностите „Айкънът“ и „Каяджикът“ – 500 м.
Българене граничи със землищата на селата Казачево, Прелом, Малиново, Стефаново, Лешница, Абланица и Хлевене.
В тези си граници землището на Българене включва към 29 300 дка земя.
Климатичните условия се отличават с известно разнообразие и изменение в стойностите на отделните метеорологични показатели. Средната температура за зимата е около 0 градуса, за летните месеци – около 22 градуса.
Данните за историята на Българене през античността и ранното средновековие са оскъдни. Но някои останки, могили и градежи около селото, подсказват за живот през древността. В местността „Орлова глава“, са намерени кремъчни ножове. Покрай с. Българене минава един от главните римски пътища, съединяващи провинциите Мизия и Тракия – „Траянов път“. Следите му, макар и на места да е значително разрушен, все още личат от двете страни на р. Осъм. Широчината му е около 3 метра, а настилката е от големи каменни плочи. На около 300 м североизточно от селото се намира и така нареченото „Римско кале“, което е свързва с римската пътна и отбранителна система.
Селото носи името си още от средновековието и го запазва през епохата на османското владичество.
През Втората българска държава, в землището са възникнали два манастира, по-късно унищожени от османското нашествие.
Жители на селото са участвали в освободителните войни на България.
Запазени са сведения за Ганчо Куковски - участник в четата на Хаджи Димитър.
Участници в Ботевата чета са Стоян Колев Господински и Пенко Грозев Симов.
Никола Колев Баралейски, Марин Иванов Берхатлийски, Банчо Илиев Димовски и Пенко Грозев Симов са опълченци, включили се в боевете при Шипка, Стара Загора и Нова Загора.В землището на селото почвената покривка е представена от сиви горски почви , ерозирани в различна степен. Естествената растителност е от широколистни дървесни видове – дъб, бук, габър, бряст, ясен.
През землището на Българене, покрай самото село, от 1974 г. преминава първокласен път София-Варна. От западната част на землището минава друг шосеен път – Плевен-Ловеч-Троян, през Троянски проход за южна България.
