Сопот е град в Централна България, област Пловдив. Той се намира на 5 km западно от град Карлово. Градът е административен център на община Сопот. Населението на град Сопот, според преброяването от 2011 година, е 8754 жители, а към 15 декември 2014 е 9087 жители. По данни на НСИ населението на града към 31 декември 2018 е 8197 жители.[1]
Сопот е разположен в плодородната Стремска долина на 510 m надморска височина в самите поли на Стара планина, и се намира на 5 km западно от Карлово, на 136 km източно от София, на 63 km северно от Пловдив и на 61 km южно от Троян.
В близост до града е началната станция на седалковия лифт до хижа Незабравка, който е най-дългият на Балканите.
Сопотският водопад се намира на 2 km северно от град Сопот
Къщата музей на Иван Вазов, част от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз
„Занаятчийски еснафъ“ (осн. 2005 г.) Етнографски и занаятчийски център „Сопотски еснафъ“ е разположен в две възрожденски къщи „Бъдината къща“ и къща „Загубански“ в центъра на Сопот, където наследниците на старите майстори демонстрират и предават своя опит. Стопанисва се от къщата музей „Иван Вазов“ и Сдружението на сопотските майстори и ценители на художествените занаяти. Посетителите могат да разгледат и четири тематични етнографски сбирки, да наблюдават работата на местните занаятчии – гравиране, инкрустиране, тъкачество, както и да опознаят сопотския бит и традиции. Особено оригинална е уредбата на гостна стая от градски тип от края на ХIX в. В центъра се намира уютно магазинче за традиционни занаяти от сопотската школа. На втория кат е подготвена стая-работилница за млади хора, които проявяват интерес да учат стари занаяти, като интерес предизвиква уредбата на типична сопотска гостна стая, възпроизвеждаща стила и бита от края на ХІХ и началото на ХХ век. Обектът се намира на ул. Йордан Войвода 4, на 3 мин. от Девическото (Радино) училище.[4]
Девическо (Радино) училище е построено през 1851 година. То е едно от първите девически училища в България. Едно от помещенията пресъздава класна стая от времето на Възраждането. В друга стая е поместена постоянна изложба от графики на Бинка Вазова – племенница на народния поет, с изгледи от стария Сопот.
Аневско кале, крепост от 12-14 век. Крепостта е била част от родовите владения на братята Смилец, Войсил и Радослав, отъждествявана със средновековния град Копсис. Най-високо се намирала централната цитадела, която имала съоръженията нужни за самостоятелна отбрана. Разкопките показали, че в крепостта имало и манастирски комплекс с църкви, както и няколко самостоятелни църкви. Възходът на средновековния Копсис е през периода ХІІІ-ХІV в.
Дядо Стояновата воденица се намира до пътя, водещ към началната станция на седалковия лифт, в северозападния край на града.[5] Историческата воденица от Вазовия роман „Под игото“ e действаща и показва интериор от типичната воденица караджейка. В нея е стаята на дядо Стоян със съхранения си интериор, както и работното помещение. В близост до Воденицата е и маркираният любим камък, на който е присядал народният поет Иван Вазов.
В местността „Почивалото“ има условия за парапланеризъм и междинна станция (на 1389 m н.в.) на въжената линия до хижа Незабравка в Стара Планина.
