Село Васильово се намира в Тетевенския Балкан, на 12 км от гр. Тетевен и на 6 км от курорта Рибарица. Столицата София е на 130 км, а областният център Ловеч – на 81 км. Източно от селото е разположен връх Васильов (1490 м – най-високият в Предбалкана). На юг са хребетите Дебели дял и Калугерско било, а на север – Нешов камък.
Климатът на селото е благоприятен за почивка в планинска среда. Пролетта е топла за планински условия. Лятото е топло с прохладни вечери. Есента е хладна. Зимата е мека, без преспи и силни ветрове, с трайна снежна покривка – чудесно условие за зимни спортове и игри.
Поляните и ливадите са изпъстрени с цветя и билки. Ядливи гъби се берат през по-голямата част от годината и разнообразяват трапезата на местните хора и гостите на селото.
В горите край селото растат бук, топола, ясен, бреза, явор, бор, ела, смърч, лиственици. По високите скали вият гнезда орли и соколи, а в ниските части – сойка, кълвач, бухал, кукумявка и щъркел.
В горите се срещат елен, сърна, кафява мечка, вълк, лисица, чакал, дива котка, бялка, невестулка, пор и златка. В реките има балканска пъстърва и пападайка. От древността тръгва историята на селището. По високите рътлини има 12 могили, а по поречието на Васильовската река – още 22. При разкопки на иманяри в могилата Суходол са открити останки от тракийско погребение.
Махала Васильово, която е част от село Рибарица, е призната за отделно село на 7 април 1949-та. Като стражи около Васильово са застинали интересни скални образувания. За някои от тях – „Яна с братя“, „Гръдено стене“, „Кози камък“, „Опорела“, „Голеш“, „Зедя“, „Каменният дол“ и „Тръса“ се разказват чудни легенди.
Сред известните пещери са „Бабката“, „Симеоново корито“, „Семковата дупка“. Изворът „Курека“ дава началото на 15 километровата Васильовска река, която по течението си надолу събира водите на планински долове и дерета. На около 400 м. след извора е водопадът „Скока“.
