Драганово е възниквало в края на XII и началото на XIII век и носи името на основателя си – Драган, живял още преди османската власт. На изток граничи със землището на Горски горен Тръмбеш и Горски долен Тръмбеш, на север и северозапад – със землищата на селата Сушица, Стрелец и Петко Каравелово; на запад – с. Янтра и Крушето, а на юг с гр. Долна Оряховица. Предвид големите мащаби е било едно голямо пазарно средище в региона. В землището се срещат останки от римски и тракийски селища в следните местности:Гаджаала, Ташлука, Борушко кале, Кадън бунар и Пазарски път. Срещат се и много останки от укрепления в Мал тепе, Ташлика, Борушко кале, Тръмбешко кале. През селото е минавал средновековния път от Търново за Дръстър (Силистра). В България химнът ИНТЕРНАЦИОНАЛ е изпълнен за пръв път през 1897 г. в с. Драганово, Великотърновско. По това време в селото е учител Никола Михов, бъдещият академик и преподавател по библиотекознание в Стопанската академия в Свищов. Неговият брат Михаил Михов по същото време е студент във Франция и му изпраща оттам нотите и френския текст. Никола Михов заедно с други членове на местния социалистически кръжок разучават химна и го изпълняват за пръв път на една от тайните си сбирки.
През 1916 година били докарани пленени сръбски войници. Работели по Драгановските поляни, след това българските главнокомадващи в областта са ги отвели. През 1922 година в селото се образува Младежко консумолско дружество. Първия филм в селото е прожектиран в дюкяна на Никола Златев. През 1922 година Христо Акиванов внася първия кино апарат в селското казино. По-късно продължава да прожектира филми и нарича своето кино „Лада“. Земеделска конференция се провежда в селото през 1923 година. В периода 1928 – 1934 село Драганово е център на новосформирана община влючваща селата:Стрелец, Горски Горен Тръмбеш и Горски Долен Тръмбеш.
През 1935 до 1945 г. населението на Драганово е наброявало около 9000 жители. Поминъкът е бил земеделие, животновъдство, градинарство и риболов. Но тъй като населението е било многочислено, е било много трудно да се изхранва с тия занаяти. По-будните и предприемчиви са се насочили към гурбетчийство. Отначало са ходели по градини и са се завръщали в село през късна есен, за да предоставят на семействата си средства за съществуване и да могат децата да се учат. Но след известно време са започнали да закупуват земя за градинарство и много от тях се установяват там за постоянно. Най-много хора са се установили в Унгария, Австрия, Чехия, Полша и Австралия.
През годините са израствали много видни личности и писатели – Камен Зидаров, Асен Разцветников, Владимир Русалиев и др. Имало е две основни училища, в които са се учили над 400 -500 деца, а сега са едва наполовина. Едното училище вече е изоставено, а то по време на войната 1939 – 1944 г. е било гимназия, в него се е помещавал даже хирургически сектор от Александровската болница.
Преди 1940 година в Драганово е било силно развито частното занаятчийство. Имало е около 5 – 6 ковачници и работилници за каруци и дърводелски работилници около 5 – 6. Имало е 7 – 8 шивашки работилници, магазини и кръчми около 30 на брой, също така и две валцови мелници, които са посрещали клиенти от околните селища, 2 – 3 работилници за ремонт на велосипеди и мотори.
В селото има 1400 сгради и 990 домакинства. Жителите са около 3000 души. Тенденцията е – катастрофално намаление на населението. Демографските показатели сочат застаряване на населението.
Останалите в Драганово хора са се занимавали предимно със земеделие и животновъдство. През периода от 1939 до 1948 г. в Драганово е имало над 25 000 глави рогат добитък, свине, коне, кози, биволи и др. Обработвала се е около 40 000 дка земя. След 1945 г. се създава ТКЗС, впоследствие се разраства и става средище на няколко околни села: Горски горен Тръмбеш, Стрелец и с. Сушица. Окрупняват се ферми, овощни градини, зеленчукови градини, лозя и др. В землището има около 10 – 15 чешми по полето, направени за водопой на животните.
Народна Република България
Активисти на БРП и БЗНС свалят от власт общинското управление до 1945 безкръвно. Първият кмет след 1945 е Григор Бялков. Провеждат се т.нар. ударни дни за благострояване на селото.
Изключително добре е бил развит спортът в Драганово. През 1948 г. е построен първият селски стадион в България с олимпийски размери. Имало е два футболни отбора и отбори по лека атлетика, баскетбол, тенис, колоездене и други. Тук са се родили много заслужили майстори на спорта. Георги Тихов е четвърти в Европа от първенството в Атина през 1969 г., Костадин Гемов – балкански шампион по десетобой – един от създателите на хокея на лед в България. Илия и Мартин Бъчварови – хокеисти, играли дълги години в Националния отбор на България. Тук са се родили още много таланти, които са се изявили в България и в чужбина.
През 1977 г., в селото е издигнат паметник на химна на Социалистическия интернационал, по проект на арх. Боян Радославов. Паметникът представлява две издигнати нагоре ръце, между които е поставена плоча с първите три стиха от песента. Това е най-вероятно единственият паметник, издиган на „Интернационала“.
