Реки

Река Бели Осъм - Троян Река Бели Осъм извира от североизточното подножие на връх Ушите (1637 m) в Троянска планина, на 1560 m н.в под името Качмарска (Камачарска) река. До село Бели Осъм тече на североизток в дълбока и зале...
Река Черни Осъм Дължината ѝ е 36 km и е официално приета за начало на река Осъм.Река Черни Осъм извира от югозападното подножие на връх Левски (Амбарица) в Стара планина, на 2130 m н.в. под името Куманица. До село Ор...
Река Росица Река Росица извира на 300 m северно от хижа „Мазалат“ в Калоферска планина на около 1400 m н.в. и се насочва на север. До село Батошево протича в дълбоко всечена гориста долина. След това долината ѝ с...
Река Арда Началото на реката представлява планински поток, течащ между гористи склонове с голям наклон – до село Горна Арда на север, а след това до село Арда на североизток. Долината ѝ в този участък е със стр...
Река Сазлийка Площта на водосборния басейн на Сазлийка е 3239 km2, което представлява 6,1% от водосборния басейн на Марица, а границите на басейна ѝ са следните:    на запад и югозапад – с водосборни...
Река Марица Горното течение на реката е частта от извора до град Белово. Надолу от езерата Марица протича с много голям наклон – над 300‰, в ледникова долина с широко дъно, като преодолява неравностите на терена ...
Река Дунав Дунав преминава през девет държави и четири столици - Виена, Братислава, Будапеща, Белград. Плавателният канал "Рейн-Май-Дунав" превърна Дунав в трансконтинентален речен път между Черно и Северно ...
река Камчия Река Камчия се образува от сливането на реките Голяма Камчия (лява съставяща) и Луда Камчия (дясна съставяща) на 26 m н.в., до югозападния ъгъл на село Величково, община Дългопол. Протича в източна по...
Река̀ е естествен воден поток с големи размери, най-често сладководен, с постоянно течение. Възможно е някои реки с времето да пресъхнат, а други да променят посоката си. Началото на дадена река може да е езеро, извор или сливането на по-малки реки, а краят ѝ – друга река, езеро, море или океан. Съществуват и реки, завършващи сляпо в пустини. Пример за такава река е Окаванго, завършваща с делта в пустинята Калахари. В други случаи могат да завършат в безотточна област, образувайки солено езеро. В карстови райони често се образуват подземни реки, които пропадат под земята чрез понор, а се появяват на повърхността чрез карстов извор. Няма официално научно определение за термина река, затова някои държави прилагат критерия за големина.

Реките са част от кръговрата на водата. Основната част от валежите на сушата преминават през реките, преди да достигнат океана. По-малките реки, вливащи се в по-голяма река, се наричат притоци. Елементите на реката са: извор, главна река, речно устие и притоци. Мястото, в което реката се влива в друг воден басейн, се нарича речно устие. Ако то е разделено на ръкави, се нарича делта. Някои делти имат територия по-голяма от тази на република България. Устие с формата на фуния се нарича естуар. Реката има горно, средно и долно течение.

Потамологията е наука за изследване на реките, а лимнологията е изследването на континенталните води като цяло. Отдавна енергията на бързите реки и водопади се използва от човека като източник на енергия за работата на мелници и турбини на водноелектрически централи.

Реки от течни въглеводороди са намерени на Титан. Каналите, по-специално тези на Марс, а и на други планети могат да бъдат оставени от съществували преди време реки. Следи от русла на реки се откриват и под съвременното морско равнище, като продължението на Камчия в акваторията на Черно море (което свидетелства, че нивото на световния океан се е покачил спрямо минала геоложка епоха).