Плевен

Плѐвен (до 1945 г. Плѣвенъ) е град в Централна Северна България. Той е административен център на едноименните община Плевен и област Плевен, както и един от важните културни, образователни, икономически и транспортни центрове в страната. Плевен и неговата околност имат корени от дълбока древност и практически непрекъснато хилядолетно развитие. В края на 2018 г. населението на града се оценява на 96 610 души, което го прави седми по големина в Република България. Плевен е известен туристически център, наричан още „град на музеите“. В него са съсредоточени множество културно-исторически забележителности, свързани с Руско-турската Освободителна война, най-популярни от които са Панорама „Плевенска епопея 1877 г.“ и Параклис-мавзолей „Св. Георги Победоносец“, които наред със сградата на Регионалният исторически музей са символите на града.
  • Площ 85 000 000 m²;
  • Население 111 567;
  • Надм. височина 116 m;
  • Пощ. код 5800;
  • Тел. код 064;
  • МПС код ЕН;
  • Община Плевен;
  • Област Плевен;
Град Плевен е разположен в централната част на Мизия, в западното подножие на Плевенските височини, Средната Дунавска равнина. Градът е почти равноотдалечен от река Дунав и Стара планина, с добри наземни връзки със София, Ловеч, Габрово, Стара Загора, Бургас, Никопол, Свищов, Русе и Варна, а също и със земите на север от Дунав и други по-малки населени места в региона. Основен градообразуващ фактор още в древността е плодородната разливна долина на р. Тученица (Тученишка или Плевенска бара). Релефът в тази част на Дунавската равнина и съответно – добрите пътни връзки, улесняват изграждането и развитието на първоначално разпръснатите малки селища като важен пътен възел и център с добри показатели за икономически напредък на Древна Тракия, на Римската империя и на Българи.


Най-ранните следи от живота и дейността на човека по тези земи се отнасят към края на 5 хилядолетие пр.н.е.. Многобройни археологически находки са свидетелство за високата материална и духовна култура на траките, обитавали хилядолетия този край. Сред тях е най-голямото златно съкровище, открито по българските земи – Вълчитрънското, състоящо се от 13 съда с култово предназначение с общо тегло 12,5 kg.
Руините на древноримската крепост Сторгозия край Плевен

В началото на новата ера тези земи стават част от Римската империя. На пътя от Ескус за Филипополис при днешния Плевен възниква римската пътна станция Сторгозия, а по-късно и крепост със същото име. Археологическите проучвания говорят за едромащабно строителство на административни, военни и религиозни постройки. Един от най-ценните археологически паметници, запазен до днес, е раннохристиянската базиликална църква от 4 век, втората по големина в България след голямата царска църква в Плиска.