Поради специфичното географско разположение на града (най-южната точка на р. Дунав) тук през 48 г. сл. Хр. се настанява Осми Августовски легион, преименуван по-късно от Веспасиан на Първи Италийски легион (най-верният легион на императора). В околностите на днешния град Свищов по римско време е съществувало селище под името Нове.
През Средновековието по времето на цар Иван Шишман се споменава крепостта под името Зибестова, която е била областен център.
През 1738 г. в Свищов населението е преобладаващо турско.
По време на Руско-турската война (1806 – 1812) градът е опожарен от руските войски, а населението – преселено. Неофит Бозвели описва събитията в меморандум, изпратен до Високата порта.
Към края на 1810 година, при рано настъпилата зима, реката замръзва, което позволява на населението да се завърне в опожарения град. В началото на 1811 година са възстановени 15 къщи, като Свищов постепенно става отново един от най-многолюдните градове по Дунав.
На 15 юни 1877 година при Свищов главните сили на руската армия форсират и преминават Дунав по време на Руско-турската война от 1877 – 1878, като Свищов де факто става и първият освободен български град.
В Свищов още през османско владичество с дарения от заможни българи е изградено първото в България читалище – „Еленка и Кирил Д. Аврамови“, през 1856 г. Тук Г. С. Раковски основава Тайното общество през 1853 г., като в устава е залегнала идеята знамето на освободена България да е с 3 цвята – бяло, зелено и червено.
Пристанище. Химическа, електронна, строителна, консервна промишленост. Зърнени, технически култури.
Известно е, че пристанище в землището на днешния Свищов, съществува още от края на XVI век. В градът съществува кей от 1878. Провежда търгът за строителство на пристанище Свищов през 1908 г. На 28 март същата година е сключен договорът с предприемача. До началото на Балканската война е довършено. Част от високия кей с дължина от 200 метра. Пристанището е изключително важно, за развитието на Северно-централния регион. Очертава се като търговско и пристанище, за малки туристически и пътнически кораби.
Свищов е градът в България, който с най-голямо основание може да бъде определен като „студентски“, т.е. средище на висшето образование, което играе най-важна роля.
През учебния период Свищов може да се определи и като „най-младия“ град в България (единствен аналог е Студентският град в София), където оживлението не спира денонощно благодарение на хилядите студенти, колежани и гости на града.
Сред най-красивите места около Свищов са уникалната планинска долина (1 – 2 км от града), в която се намира и Свищовският манастир, местността „Паметниците“ на брега на Дунава и паркът около старата крепост в самия център.
Къща музей „Алеко Константинов“
Археологически и архитектурни паметници от Античността и Възраждането – Свищов в миналото е бил наричан „Кючук Париж“ (Малък Париж).
Първо българско читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови“.
Първи български хор „Янко Мустаков“
Първо българско светско училище.
Часовникова кула (1763)
Експозиция, посветена на преминаването на р. Дунав от руските войски при Освобождението на България от османско владичество.
Етнографска експозиция
Археологическа експозиция
Градски бит и култура (края на 19 – началото на 20 в.) – Самоковлиевата къща
Къща музей „Алеко Константинов“
Военно исторически музей "Главна квартира на руската армия", с. Горна Студена
Ежегодно в края на септември се провежда общоградският празник „Свищовски лозници“.
Свищов е известен с прочутите си рибни рецепти.
На 27 септември 2001 г. в Страсбург генералният секретар на Съвета на Европа д-р Валтер Швимер връчва Диплома за принос към европейския процес за град Свищов. Решението за удостояването на града с дипломата е взето на 26 април 2001 г. По този начин Свищов, който е бил пръв в много неща, става и първият и засега единствен български град, удостоен с европейска диплома.
