Ореховица е село в Северна България. То се намира в община Долна Митрополия, област Плевен. Селото се намира в Централна Дунавска равнина. На изток землището е ограничено от Хълмовете на десния бряг на река Искър. На север граничи със землището на селата Славовица и Гигенска махала, а на Юг със землището на село Ставерци. Селото се намира в равнина, оградена отвсякъде с хълмове. Климатът е умерено-континентален.
Ранната история на заселване на землището датира от тракийско време; племената даки, мизи и койлалети. След разбиването на даките и завладяването на Мизия през 70-те години от новата ера в района е разквартируван един от римските легиони. Поради стандарта на живот и изискванията на римското градоустройство през това време, античният град Ескус, който се намира в землището на с. Гиген е снабдяван с вода от местността „Царевец” над Горната махала. Този каптаж и водопровод и до днес може да си види като разкривка в някой от частните дворове на селото. Край селото има древен римски път, както и малък кастел на един от меандрите на р. Искър.
Първите писмени сведения за съществуването на селище в този район са от 15 век. Селото е регистрирано като „войнушко” в османските регистри. През 19 век поселения има на четири места – „Раховица”, „Чифте Раховица”, „Свирча” и „Чингене-сарай”.
Някога в тази местност е имало три села, едно от които – татарско. Имената на махалите които и до днес са останали в местната топонимия са Горна махала, Долна махала и Алиица. Те по-късно се обединили под името Ореховица, от „рях”, равнина. Трите изворни чешми в селото символизират всяко едно от селата.
Църквата „Свети Симеон Стълпник“ е обявена за паметник на културата. Построена е с волните пожертвувания и труд на местното население и бежанците от Беломорска Тракия и Македония, заселили се тук след Освобождението от Турско иго. Официално е открита и осветена през 1896 г. от врачанския митрополит Константин. По-късно е изписана от Никола Попов, ученик на Данаил Несторов от Дебърската зографска школа. Сградата на Основно Училище „Христо Смирненски” също е забележителна и оформя един архитектурен ансамбъл в центъра на селото, заедно със сградата на общината, читалището, битовия комбинат и пощенската служба. В двора на училището се намира и паметника на загиналите през Балканската война 1912-1913, Междусъюзническата война 1913 и Първата световна война 1914-1918. Паметникът е от пирамидален тип. Дата на откриване: 1 януари 1914 г. В близко бъдеще, събраната етнографска колекция както и археологични артефакти се планира да бъдат изложени в малка експозиция в местен музей.
Събор през първата събота и неделя на септември.
В общината ежегодно се провежда празник на любителското творчество „Пеем и танцуваме край Дунава”.
