Разположено на северозапад, недалеко от Търново, село Мусина е едно от най-будните села в Търновско преди и след освобождението на България от османско владичество. Оттук са минавали и отсядали за почивка търговските кервани, пътуващи от Свищов за Търново и обратно. Според преданието селото е образувано непосредствено след падането на България под османско владичество. Оцелелите хора от селищата (Шаварна), (Бабина) и (Жалба), опожарени от турците, тъй като мъжествено са защитавали „Калето“ – едно от далечните западни укрепления на Търново, се събират севроизточно от извора на река Пещерска и основават селото, Мусина, както гласи преданието, носи името на Мусьо войвода, защитник на „Калето“ и манастира край село Водица, където е живяла майката на цар Иван Шишман ((1371 – 1393) до падането на Търново.
Според друго предание, разказано от Георги Тодоров Късмичев (1854 – 1847), Мусина носи името на майстор Мусьо, строител на историческия римски каптаж.
Каптажът на река р. Пещерска е построен с робски труд и осигурява със студена планинска вода известният римски град Никополис Ад Иструм. Както е известно този град е построен в чест на победата си над Даките (106) от римския император Траян.
Мнението на проф. Цоньо Димитров (геолог) и Иван Велков (археолог), Мусина възниква още в дълбока древност – по време на първобитнообщинния строй (в Мусинската пещера има открити следи още от първобитните хора). Траките са първите жители на селото. Името на Мусина има тракийски произход и е подобно на името Панега.
Родната къща на Кръстина Недялкова
В 1790 г. е открито първото килийно училище в региона. В него са учителствали Бачо Киро и Димитър Георгиев-Беляковеца. В него са ставали много от сбирките на Поп-Харитоновата чета, а Васил Левски е проповядвал своите идеи в много къщи, дори най-големият чорбаджия тогава е отварял вратите си за революционерите. Преди Освобождението село Мусина е било чисто българско и е било едно от най-будните в Търновска област.
През 1893 г. в селото се редактира и разпространява местния "Селски вестник".
През 1899 Цанко Церковски пише в Мусина своето „Възвание към българските земеделци“, с което призовава за създаването на Българския земеделски народен съюз.
Историята на Мусина е тясно свързана с „История славянобългарска“. През 1790 г. Гавраил Зогравски, таксидиот на Зографския манастир в Атонския полуостров, обикаля селата в Търновско, харесва село Мусина. Установява се в него и открива училище. Работейки тук дълго време, той подготвя много учители, станали по-къснопърви пионери на народното образование в съседните села. Обучението не излизало извън от рамките на църковно-религиозните възгледи и книжнина.
Според Гено Костадински, Иван Велев Лисичков приемник и продължител на Зографовото дело, е първият свещеник в Мусина.
През 1833 г. е ръкоположен за свещеник Недялко Димов, който оставя на наследниците си един препис от „История славянобългарска“. Този препис е изгорен заедно с други църковни книги от Димитър Цонев Попдимитров, правнук на свещеник Недялко Димов.
Историята на мусинската църква „Света Параскева“ е тясно свързана с борбата за независима българска църква. Мусинската църкава е започната през 1834 г. без никакъв ферман и затова е спряна. Изграждането ѝ се възобновява през 1835 г., но под предлог, че ще се прави къща на свещеника. За да се избегне напълно противодействието на турската власт, църквата бива вкопана три метра в земята. През същата година се появява чума и мусинчани се разбягват по горите в резултат на което строежът на църквата бива прекъснат. Минава тази епидемия и през 1836 г. тя бива окончателно доизработена без никакъв султански ферман. Освещаването и се извършва от търновския гръцки владика, през 1838 г. Ктитори за построяване на църквата са: Никола Петров, Недялко Димов, Иван Велев Лисичков, Петър Радев Петров-Делирадев, Димо Георгиев, Ради Иванов, Димитър Недков, Пенчо Иванов, Петко Тотев Стамболски, Димо Ганев и др. Разбира се и други жители на селото дават принос за изграждането на църквата. Тя е колективно дело на мусинчани.
През 1938 г. е завършена новата църква „Св. Параскева“. В годините след политическите промени от 1989 г. тя е опустошавана многократно, но през 2006 г. се съставя църковно настоятелство и започва ремонт и възстановяване на пораженията. Сега вече църквата е окончателно завършена, след разработен и изпълнен проект и тържествено беше открита на Великден от Павликенския архимандрит Георгий на 19 април 2009 г. Така тя ще отваря врати на всички светли християнски празници.
