Зáя е село в Северна България. То се намира в община Дряново, област Габрово.
Село Зая се намира до главния път между градовете Габрово (на 25 km) и Велико Търново (на 18 km). На 5 km на югозапад е най-близкият град и общински център – Дряново. На североизток е град Дебелец. На 1 km на юг е село Ганчовец, свързано чрез удобен асфалтов път, който по средата си преминава над Дряновска река по здрав железобетонен мост, построен през 1936 година, впоследствие реконструиран и значително разширен. В землището на село Зая на 1 km на изток е и малкото селце Саласука.
Селото е разположено върху високи ридове, като къщите са застроени върху няколко хълма. В близост до селото Генювското дере се влива в Дряновска река.
Според преданието Зая е заселено към 1690 година. Първият заселник е дядо Никола, който дошъл от с. Дряново и се занимавал с овцевъдство. Първоначално си прави кошара в местността „Каръка“, а после се заселва за постоянно, където е сегашното село. И до днес тази махала носи името Николовска. След него се заселва друг човек на име Боню, който създава Бонювската махала, а по-късно се образува трета махала, наречена Долна, понеже се намира по-ниско към реката. Днес трите махали са свързани и образуват днешното село Зая. Селището получава името Зая от това, че когато близките на дядо Никола от с. Дряново го запитали къде живее, той отговорил: „Ей там на ония ридове, където се препичам като заек“. От тази реплика произлиза и името на селището – дядо Никола – Заяка или Заю, а после дошло до съкратения вариант и се получило името Зая. Друго обяснение за произхода на името на селото няма. По същия начин са наименувани и повече от съседните села – по имената на заселниците им. Например Геня – от Геню, Гърня – от Гърню. Вероятно всичките тези хора са се разселили от Дряново в околностите му приблизително по едно и също време. Причина за това може да е и нарастване населението на Дряново или някоя чумна епидемия.
През 1950-те и 1960-те години във връзка с така наречената индустриализация селото има много изселници преди всичко към Велико Търново, Габрово, Дряново и София. Немалко заювчани работят във Вагонния завод – Дряново, пътувайки от село.
В селото живеят постоянно около 55 човека, като разликата с посочения брой от титулната страница се дължи на факта, че не всички жители са с постоянна регистрация по местоживеене. Сградният фонд възлиза на около 75 къщи и вили. През последните 15 години селото постепенно започва да променя облика си. Реконструирани са 9 стари къщи. Изградени са още 6 нови вили. Чуждестранни граждани от Великобритания закупуват 5 къщи и шестима от тях се заселват за постоянно в селото. От пролетта на 2007 година магазинът на селото се стопанисва от англичани. Местонахождението на селото непосредствено до магистрален път и близостта му до общинския център и до два областни центрове, новото строителство, заселването на чужденци, както и завръщането на пенсионирани изселници, обуславят неговото бъдеще в краткосрочен план, различно от общата тенденция.
