През пролетта греенето на слънцето нараства с много бърз темп, което довежда до ускорено затопляне на времето. През лятото слънчевото греене продължава да нараства и през юли-август то достига максимума си. В резултат на това средните месечни температури бързо се повишават.
Валежите достигат първичния си максимум през юни.
През есента слънчевото греене бързо намалява. Валежите проявяват тенденция към увеличаване, като през октомври достигат вторичния си максимум.
Слънчевото греене е най-слабо и най-кратко през зимните месеци (средно около два часа на ден) като средните месечни температури са отрицателни.
Поради влиянието на локални и други фактори Кнежа в климатично отношение се очертава като „климатичен остров“ с отчетливо изразен умереноконтинентален климат с по-рязко настъпване на отделните сезони. Тук най-ярко са изразени температурните инверсии поради котловинния характер на района.
Кнежа се намира в централната част на Дунавската равнина. Общата характеристика на релефа може да се определи като равнинен.
На територията на Кнежа са разпространени следните почвени типове:
карбонатни черноземи – тези почви са наситени с калций и високо съдържание на фосфор;
типични черноземи – заемат голяма част от района, добре наситени са с азот и калий, а фосфорът е в по-усвоима форма, отколкото в карбонатните черноземи;
излужени черноземи – по-широко разпространени от карбонатните и типичните.
Геолого–метоложките видове почви, които изграждат терена на Кнежа, обуславят слабата водообилност на по-голямата част от проучваната територия.
Името на селището е свързано със славянския произход на населението, което от 7 век е започнало да се настанява по тези краища.
Благоприятните климатични и почвени условия още от древни времена са привличали човека към земите на Дунавската равнина. В жестока и неспирна борба за съществуване той е минавал в люти схватки по тези места и когато ги е сварвал обезлюдени, се е застоявал по тях, а когато ги е намирал заселени от други, с насилствени или мирни средства се е стремял да остане тук.
В праисторически времена не са стихвали набезите на незнайни човешки орди, племена и народи. А в историческите епохи тук са обитавали траки и римляни. По-късно от запад дошли илирите, а през трети век пр.н.е. – и келтите. След V–VI столетие на н.е. от Искър до Тимок са населявали пък Седемте славянски рода.
Долината, в която са разположени селата Койнаре, Бреница и град Кнежа, е населена още през каменно-медната епоха – пето хилядолетие пр.н.е.
В района на Кнежа са известни две селища от времето на Първата българска държава (VII–X век).
Откритите в Кнежа и проучени археологически материали са богат извор на сведения за живота на хората в днешното землище на Кнежа през последните няколко хилядолетия.
По време на желязната епоха траките продължават да обитават района на град Кнежа. Сигурен свидетел за това селище обаче са тракийските надгробни могили и периферията на града. Преди доста години една от могилите, които се издигат източно от града, е разрушена. В основите на могилата е изровено тракийско погребение чрез изгаряне на трупа. Заедно с това тук е намерено и тракийско въоръжение: железен меч, върхове на копия, желязна юзда.
Общински исторически музей – Кнежа започва да функционира официално като музейна сбирка на 11 февруари 1971 г., когато в предоставената на Читалището Кольовска къща е открита първата музейна експозиция. Това се случва под ръководството на Стефан Петров, който още през 1968 г. започва публикуване на поредица от исторически статии за миналото на града, а през 1969 г. стартира и конкретна събирателска дейност за оформяне на музейна сбирка.
През следващите години историческото богатство, съхранявано в музея, се увеличава.
В музея се съхраняват над 100 архивни фонда, сред които са:
стари български, турски документи и вестници;
материали за видни личности от Кнежа и родословието на много фамилии;
сведения за предприятия, учреждения, организации и др.
материали за училища, просвета, култура;
сведения за участниците във войните от 1885, 1912 – 1913, 1915, 1941 г.
оригинални снимки, негативи, репродукции и много други.
В архивния фонд на музея се съхраняват важни материали за:
Аспарухов вал – едно от трите гранични и укрепителни съоръжения в северозападна България;
кралската босненска фамилия Кнежевич, живяла през XIV век на територията на гр. Кнежа.
Експозицията е разположена в две основни зали – художествена галерия и археология и етнография.
Празникът на града е на 23 ноември.
Редовно събитие на територията на Кнежа е традиционният панаир, който се провежда в края на месец август всяка година. Присъстват творци на изкуството и други известни личности.
В Кнежа се провеждат 2 песенни фестивала – „Златна царевица“ и „Песен се носи над равно поле“ и един театрален – „Звезден прах“.
