Угърчин

Община Угърчин се намира в Северна България и е една от съставните общини на Област Ловеч.

Общината е разположена в централната и северна част на Област Ловеч. С площта си от 523,103 km2 заема 4-то място сред 8-те общините на областта, което съставлява 12,67% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Релефът на общината е средно и ниско планински и хълмист, като територията ѝ изцяло попада в пределите на Средния Предбалкан, като на нейна територия се намират части от пет орографски единици.

Най-южната част на общината се заема от северните склонове на най-високата планина на Предбалкана – Васильовска планина, с връх Васильов 1490 m, издигащ се в най-южната точка на общината.

Северно от нея, през средата на община Угърчин се издига рида Гагайка. Той започва на запад от пролома Боаза на река Вит и завършва под името Кичера при село Микре. Най-високата му точка връх Агъла (523 m) се издига североизточно от село Сопот, а северно от селото Сопотска река го проломява с дълбока каньоновидна долина. Източно продължение на рида Гагайка са Микренските височини (връх Пашаалан 875 m), от които в пределите на общината попадат западните и северозападните им части.

Северно от рида Гагайка и Микренските височини са разположени ниските Угърчинските височини, които заемат почти 2/3 от цялата площ на община Угърчин. Тяхната максимална височина връх Палангурска могила (507 m) се намира в най-югозападната им част, северно осело Славщица. Угърчинските височини са разделени на две половини, западна и зточна от дълбоката, на места каньоновидна долина на река Каменица. В нейното корито, северно от село Драгана се намира най-ниската точка на общината – 191 m н.в.

Петата последна орографска единица в общината – Ловчанските височини се простират в най-източната ѝ част, със своите югозападни разклонения. Тук североизточно от заличеното село Киркова махала се издига най-високият им връх Гюнето (655 m).

Над 95% от територията на община Угърчин принадлежи към водосборния басейн на река Вит. Основна водна артерия е десния приток на Вит река Каменица (49 km). Тя извира под връх Гюнето в Ловчанските височини, тече на запад, северозапад и север в широка долина до махала Съботковци. След това реката навлиза в дълбок каньон, при село Драгана излиза от каньона, а след селото навлиза във втори и напуска пределите на общината. На нея, в широко долинно разширение е разположен общинския център град Угърчин. Основни притоци на Каменица са реките: Сопотска река (Батънска река, ляв) и Катунецка река (Тоша, десен).

Южната част на община Угърчин се отводнява от друг десен приток на Вит – река Калник (41 km) заедно с нейните леви притоци Лесидренска река (19 km) и Команска река.

На река Калник е изграден големият язовир Сопот, като в пределите на общината попада неговата долна част и преградната му стена.

В крайния изток на общината, през землището на село Голец протича река Дрипла, която е ляв приток на река Осъм и, която отводнява останалите 5% от територията ѝ.

  • Площ 134,806 km²;
  • Население 2752 души;
  • Надморска височина 297±1 m;
  • Пощ.код 5580;
  • Тел.код 06931;
  • Мпс код ОВ;
  • Община Угърчин;
  • Област Ловеч;
За миналото на Угърчин и неговото землище има оскъдни сведения. Угърчин е сред най-старите селища в Ловешка област. От случайно намерените предмети, издирванията и проучванията е установено, че в землището на Угърчин с малки прекъсвания е имало живот още от дълбока древност. От разкритите единични гробни находки се вижда, че човекът е живял там още през каменно-медната епоха. Към това време се отнася бойна каменна брадвичка-чук, намерена в местността Гарван. Животът около Угърчин не е прекъсвал и през бронзовата епоха (2400 – 2200 г. пр.н.е.) В местността Варниците (Долната елия) и в близката местност Калето освен фрагменти от съдове са намерени и медни брадви с ухо, наречени Угърчински тип брадва.

В м. Даскалската родина, недалеч от Сярина пещера на височината на Йовкин връх има следи от селище. Там е имало малка могилка, след изравняването на която е намерено погребение с изгаряне на тялото, глинени съдове и бронзова халщатска фибула. Собственикът на местността прибира само фибулата, а съдовете доразчупва и захвърля. Тя е направена от обла тел, със слабо изтънена в краищата дъга, единият край на която след извивка преминава в игла, а другият – в триъгълна плоча иглодържател. Този тип фибула датира от втората половина на старата халщатска епоха.

На много места в района на Угърчин има следи от живота на траките от римската епоха. През VII в. този край е заселен от славяни. При настаняването си те заварват по-старо, романизирано или елинизирано тракийско население, от което възприели много названия на местности, долини, реки, височини, бърда и др. като запазили или отчасти видоизменили първоначалната им форма. Като стари тракийски имена може да се посочат: Лепетура, Гроздава, Морун; имена от гръцки произход: Ефорел, Маргарец, Труфек, Елегина ливада.

За първи път името Угърчин се споменава в османски документ 1485 г. Името е от кумански произход. Такова лично име днес няма, но в надпис от 1379 г. върху надгробна плоча до вратата на митрополитската църква в Охрид между другите имена се чете и името Угърчин. В околното землище се срещат и десетина названия на местности от кумански произход: Куманица, Куманските ливади, Куманската долина, Кумански рът, Берил, Муданя, Куртжелан и др. Селото получава градски статут през 1968 година.