Бутово се намира в централната част на Дунавската равнина на 9 км северозападно от гр. Павликени. Граничи на изток със землището на село Недан, на югоизток – с град Павликени, на юг – със село Върбовка, на запад – със село Горско Косово, а на север – със селата Варана и Градище. Географска забележителност е хълмът Чатала, 410 м надморска височина. В близкото минало мястото е било кът за развлечение и отмора на населението в района и вилна зона. Съществуват няколко теории за произхода на името „Бутово“. Една от тях е, че то произлиза от тракийската дума „бут“ – крепост. Според друга теория е съществувал голям тракийски вожд, който се казвал Буто.
Историята на селото се свързва предимно с факта, че в миналото тези земи са обитавани от траките (IV век пр. Хр.). Те са оставили богато културно наследство. Археолози от Великотърновския университет са правили разкопки тук през 1966 – 1968 г.
В откритите гробници, по-известни като могили и подземни тунели, наподобяващи галерии, са намерени глинени съдове, накити, монети и много други предмети с голяма историческа стойност. От тези разкрития става ясно още, че основен поминък на населението е грънчарството. Те са поставяли вече готовите съдове, направени от глина, в специални пещи и изпичали керамиката. По този начин глинените изделия ставали по-здрави и красиви, като придобивали специфичен червен цвят. Екипът на археолога Богдан Султов полага големи усилия в популяризирането на ценните исторически находки, като прави късометражен филм за тях. Много от находките (предмети и монети) се намират и до днес в Археологическия музей във Велико Търново. В турски документи от XV век се споменава „село Бутрунидже“ към Никополския санджак, а през 1579 г. и като Бутова-и заир и Бутова-и баля съответно „Горно и Долно Бутово“.
През по-късен период селото се развива като селскостопански район. Равнината осигурява развитието на земеделието като основен поминък на населението. Характерно за Бутово били и водениците, разположени по коритото на малката река Ломя, която минава през землището на селото. По-заможните фамилии (Никодимовите, Поповите, Църковци и др.) притежавали водениците, напр. Никодимовата воденица (обслужвала и съседните села Върбовка и Димча). Воденицата се намирала в горната част на селото към местността Чатала. Друга имало и в долната част на селото към с. Недан.
Друг основен поминък на жителите от селото е било тухларството. В началото на XX век се създава тухларницата. На бригадирски начала са се правели ръчно тухли и цигли. През 1950-те години се изгражда и фабриката за тухли. През 1968 г. се открива и новия модерен завод за тухли, построен от италианска фирма, който произвежда различни видове като размер и форма тухли. Тухлената фабрика работи и до днес и произвежда всички видове тухли и облицовъчни материали.
