Основна водна артерия на община Летница е река Осъм, която протича през нея от югозапад на североизток с част от средното си течение. Отдясно в нея се вливат малки и къси реки и дерета водещи началото си от Деветашкото плато. В югоизточната част на общината, основно по границата с община Сухиндол преминава горното течение на река Ломя (десен приток на Осъм). В нея отляво се вливат малки и къси дерета, които водят началото си също от Деветашкото плато.
Етимологията на името на град Летница произхожда от названието „летница" на вид пшеница, а не от „летовище“[1]. Ако се съди по славянското селищно име и по наличието на селото в запазените османски регистри от XV век, селището е основано през среднобългарската епоха[2].
През XIX век Летница е център на нахия – административна единица (подобна на община), по-малка от околия, която обединява няколко села. Тя е управлявана от мюдюрин.
През Възраждането в Летница има хора, които симпатизират на революционните идеи. Селото е споменато неведнъж в кореспонденцията на Георги Раковски (1821-1867).
Голяма част от жителите са православни християни.
Най-старото запазено здание в града е църквата „Свети Теодор Тирон“, която според бележки в „Евангелие поучителное“ от Тодор Хрулев (Нови Сад, 1856) е започната на 22 април 1836 г. и е осветена на 18 май 1845 г. от търновския митрополит Неофит Византийски (1840-1846, 1848-1857). Църквата в Летница е единствената в района. В нейния архив са запазени няколко необнародвани документа, които предлагат интересни данни за социално-икономическите отношения, културата, диалекта и антропонимията на жителите на Летница през XIX в. Първият български свещеник е отец Иван Лицов от с. Пресяка, Ловешко.
Стенописите са дело на дебърските майстори Наум и Ненчо Илиеви.
Община Летница се характеризира с индустриален сектор, съсредоточен предимно в преработвателната промишленост. С преструктурирането на икономиката и предвид благоприятните природни особености на региона, в общината се развива предимно селско стопанство, оранжерийно производство и свързаните с тях дейности. Почти 100% от продукцията и нетните приходи от продажби се реализират от частния сектор.
В производствения сектор на община Летница уникална ниша заема българската фирма „Уолтопия“ ООД, чийто предмет на дейност включва производство на изкуствени катерачни стени, изграждане на метални конструкции и отливане на панели и хватки.
„Перла в короната“ на община Летница е природната забележителност Маарата. Намира се на 8 км от град Летница в южна посока и на 34 км в източна посока, в южната част на село Крушуна.
Карстовото плато, попадащо в територията на общината е изключително окарстено и там на едно място като под открито небе могат да се видят всички карстови форми – кари, въртопи, валози, сляпа, полусляпа и суха долина, каньон (ждрело), пропасти, пещерни галерии и зали. От около 25 години те са обект на систематизирано спелеологическо изучаване. Не случайно БАН, в частност Географският институт, и Фондация „Център по карстология“ са избрали именно района на с. Крушуна за моделен район на карстови защитени територии в България с оглед на тяхното устойчиво развитие. Това е показателно за представителността и значението на карста край с. Крушуна – еталон на защитена карстова територия в България.
