Североизточна България
В посока изток е Черноморското крайбрежие. На север от град Варна то е разнообразно – бреговете са отвесни, редуващи се с дълги плажни ивици и спокойни заливи.
Лудогорието до преди няколко века е представлявало море от вековни гори, както подсказва и името му. Днес има повече обработваеми земи, но са запазени и големи масиви от гори, където се срещат много диви животни. Релефът като цяло е равнинен, насечен на места от суходолия. В западната част на областта е коритото на река Русенски Лом, където преминава естествената граница на Североизтока с Централна Северна България. При Русе реката се влива в Дунав. Климатът в региона е умерено-континентапен. Лятото е дълго и сухо, а по брега на морето бризът носи допълнителна свежест. Морската вода е подходяща за къпане само през летния сезон. Есента е мека и наситена с цветове. Зимата е сравнително студена. Пролетта носи свежест, идвайки неусетно след зимата. Тук е регионът с най-малко валежи от цяла България.
Градове и села в Североизточна България
Почвените ресурси са едно от най-съществените природни богатства на региона. Те са разнообразни, но преобладават черноземите – Добруджа и Лудогорието, които се характеризират с високо плодородие. В южните части на региона са разпространени сиво-кафявите и кафявите горски почви. Около 60% от поземления фонд на региона са обработваема земя.
