Дулово е град в Североизточна България, област Силистра. Предимно равнинен релеф в общината който е пресечен от суходолия с различна ширина, които са с посока север-юг. Около тях са изградени почти всички населени места в Добруджанския район.
Районът е широко отворен на север. Откритата теренна конфигурация обуславя достъпа на ветровете от всички посоки като най-голяма повторяемост имат югоизточните и южните ветрове. През зимните месеци духат силни студени североизточни ветрове, които предизвикват снегонавявания. През лятото често явление е появата на силни сухи ветрове, които пораждат ерозия на почвата.
Горските масиви заемат 23% от територията на общината. Преобладават естествени насаждения от дъб, цер, габър и други. Иглолистните видове са внесени допълнително при реконструкция на горите със стопанско предназначение или оформят междуселищното пространство.
Първото сведение за съществуването на града се базира на турско-арабски документ, който датира от 1573 година. В близост до града се е намирало селище с името Алени Бахча (в превод от тур. – Видна градина). Преди Освобождението на България от османска власт в селището се заселват българи от Преславско.
Селището бива многократно опожарявано, но жителите му съумяват да основат ново с име Аккадънлар или на български – Белите жени. Преди време и с името Чардак.
В средата на населеното място се е намирал Каз Гьолджук – гьолът на гъските. Населеното място и околността му са били безводни. Преди време е имало два кладенеца дълбоки 35 – 40 м. Когато пресъхнели тези кладенци, хората са пренасяли вода с бъчви от местност, намираща се на север и наречена Бунарлар дереси – долината на кладенците. Там е имало 45 пълноводни кладенеца.
На 2 септември 1916 г. Първа пехотна софийска дивизия освобождава селището от румънска власт.
От 1920-те години селището е в Румъния, но благодарение на Крайовската спогодба от 1940 г. е върнато на България. През 1942 година селото е преименувано на Дулово, на името на българската династия Дуло. На 30 януари 1960 г. е обявено за град.
В близост до града е разположен парк „Жажда“. Това е селищната могила. Районът е бил заселен още от древността, античността, средновековието и османския период. Намерени са останки от керамични съдове, монети, оръжие, инструменти, основи на жилища и много други. В миналото там е текла река и е имало многобройни извори. Сега е вододайна зона.
Дулово винаги е било и си остава център на земеделски район, известен преди всичко със зърнопроизводството си. Индустриалните отрасли, които все пак намират място в икономиката на града са свързани преди всичко с първичната преработка на земеделска продукция.
Забележителности:
Читалище „Никола Й. Вапцаров“
Историческият музей в Дулово е открит през 1988 г. Разполага с експонати в 4 отдела: Археология, Етнография, Нова и най-нова история и Галерия.
Паметници:
Паметник на загинали във войните граждани от Дуловския край – 1912 – 1913 г., 1915 – 1918 г., 1941 – 1945 г.
Паметник „Жажда“
Паметник на Васил Левски
Кратер Дулово на Марс е наименуван на Дулово.
Ежегодно провеждане на майски културни мероприятия под надслов „Дни на моя град“.
