Плѝска е български град в община Каспичан, област Шумен, Северна България. Намира се на 6,2 km северозападно от град Нови пазар и на 7,2 km северно от гр. Каспичан, с гара по жп линията Варна-Русе. Плиска е първата столица на Дунавска България от 681 до 893 г.
Той е първата българска столица. Средновековна Плиска е възникнала като населено място скоро след историческата за българите победа над Византия през 681 г. за около 200 години ( края на VII в. - 893 г.) Плиска е централна резиденция на българските владетели, първа столица и най-многолюден град на ранносредновековната българска държава. Най-важната и най-пълно изследвана част на Плиска е укрепената резиденция на българските ханове и князе - т.нар. Вътрешен град. Резиденцията била издигната на мястото на временен бивак, центърът на който бил постепенно застрояван с дворцови постройки.
Първите дворци имали изцяло дървена конструкция и кръгъл план, по-късно били добавени отделни постройки от тухли, дялани камъни и хоросан. Защитен с масивна стена от дърво, дворцовият център се разполагал в средната част на т.нар. Вътрешно землено укрепление. През 811 г. Плиска била превзета от войските на византийския император Никифор I. Дворцвите постройки и дървена защитна стена на ханската резиденция били опожарени. След пожара ханската резиденция била основно преустроена и се сдобила с каменна крепостна стена. Най-важен за историята на Плиска и на ранносредновековна България след 864г. е цялостно изследваният и експониран комплекс "Архиепископска резиденция и манастир при Голямата базилика" .
Градът е в развалини от ХVІІ в. Повечето камъни от крепостните стени и дворцовия комплекс са откраднати за изграждане на къщи в съвременното село Плиска и околните селища. (Това е масова практика на населението, живеещо около археологически обекти и резервати, например Чѐрвен и Перперек.)
В Плиска са намерени множество останки на раннославянската и старобългарската култура. Сред костните останки от 9 – 10 в. от палеоорнитолога проф. Златозар Боев са установени 7 вида птици, от които най-голям интерес представляват изчезналите към средата на 20 в. от страната брадат лешояд (Gypaetus barbatus) и див колхидски фазан (Phasianus colchicus colchicus). Освен това са намерени находки от гарван (Corvus corax), голяма белочела гъска (Anser albifrons, както и многобройни останки от домашна кокошка[8] По-късно там са открити и останки от домашна кокошка (Gallus gallus domestica), домашна гъска (Anser anser), дропла (Otis tarda), ловен сокол (Falco peregrinus), скален/домашен гълъб (Columba livia), както и от домашно магаре (Equus africanus asinus), домашна свиня (Sus scrofa domestica), домашна коза (Capra aegagrus hircus) и др. Тези находки доказват практикуването на лов, животновъдство и соколарство в древната ни столица.
На 2 май се провежда църковен събор по случай канонизирането на княз Борис.
