Известна местност край селото е Цирака, в която намират отмора и отдих търсещите среща с природата и която служи за пасище на селските животни. Друга известна местност е „Корито“, където дълги години е имало почивна станция с микроязовир към нея. В местността „Ботево“ извира топъл минерален извор.
В селото има функциониращи казан за варене на ракия и цех за първична обработка на дървени трупи.
Селото е съществувало още по времето на османската власт и е било населено само с турско население. Къщите са били около 60 – 70 на брой и наподобявали колиби, покрити с ръжена слама, имало и джамия. Тогава селото се е казвало Гебеш.
През 1900 година се заселва първото българско семейство дошло от с. Голица – Тома Жеков и жена му Василка. Те са имали четирима сина и четири дъщери.: Янчо(живял до 100-годишна възраст), Жеко, Стойко, Желязко, Недялка, Димитра, Велика и Петра. През 1902 – 1903 година в селото се заселва и семейството на Добри Дянков, дошли от Габровско. Челядта му е била многобройна, четирима сина и пет дъщери – Дянко, Георги, Ангел, Гина, Елена, Добра, Пейка, Нейка.
С увеличаването на броя на българското население в с. Гебеш започва и борбата между българи и турци. За да изгонят турците от селото българите използват различни средства. Хвърлят парчета сланина в единствения кладенец от където се е пиело вода, турците също тормозят българите по един или друг начин. В селото освен джамия е имало и ходжа, който станал последната жертва в борбата между двете групи.
До 1909 – 1910 година в селото е имало само турско училище – в джамията. Учели са децата само на турците. В заселилите се български семейства имало деца на училищна възраст, но е нямало училище в селото. Някои деца ходели на училище в с. Жефера (сега с. Солник), но повечето са оставали неграмотни. През 1919 – 1920 година е отворено българско училище със смесени четири класа, тогава наричани отделения, с един учител. Училището се помещавало в същата стая в джамията, където преди са учили турските деца. Първият български учител се е казвал Дичев.
Селото е населено единствено от християни, но няма съградени манастир, църква, нито параклис.
Съществуват функциониращи кметство, читалище и смесен магазин. Има и неизползвани по предназначение вече училище и обществена баня. Читалището има етнографска сбирка и група за автентичен фолклор.
До селото има новопостроен мост, който свързва Кривини със селата Солник, Голица, Бърдарево и Булаир.
Културни и природни забележителности
Марин – Тепе
м. Голямото кале Част е от ранновизантийската укрепителна система в Стара планина.
В района на селото извира „горяща“ вода, за която се говори, че лекува болести, най-вече кожни. През социализма са били изградени бани, от които сега не е останало много.
Редовни събития
Почитат се празниците и обичаите Бабинден, Петльовден, Лазаруване, Гергьовден, Трифон Зарезан, Засев и др. народни празници.
