Дуранкулак е село в Североизточна България. Административно то се намира в община Шабла, област Добрич. Село Дуранкулак е крайната североизточна населена точка в България, едва на 5 км южно от границата с Румъния и на 2 км от морския бряг. Името му произлиза от турски и означава “стоящото ухо”, заради приликата с формата на Дуранкулашкото езеро. Разположено на км югоизточно от Дуранкулак, и разделено от морето с пясъчна коса се намира защитената местност Дуранкулашкото езеро. Познато още като Орловото (Карталийското) езеро или “блатото”, както го наричат местните, то не е много дълбоко и е повече от два пъти по-дълго, отколкото широко. Всеки любител на прородата непременно посетете трябва да го посети за да наблюдава някои редки и застрашени представители на флората и фауната.
Макар Дуранкулак да е разположен толкова на север, поради непосредствената си близост с Черно море и преди всичко съчетание от други особени местни климатични условия, средномесечните януарски и февруарски температури са положителни: 0,8 – 2 °С. Най-високите средномесечни температури са характерни за месеците юли – навгуст, но пак поради влиянието на морето те са по-ниски от вътрешността на страната – едва 20 – 22 °С.
Във водите на езерото са се образували два острова. Големият остров (вече полуостров), с площ 20 дка, е първият праисторически музей на открито в България. На него се намира единственото в Европа пещерно светилище на богинята Кибела и енеолитна селищна могила от 4600-4200 г. пр.н.е. Открити са и следи от най- древното земеделско-скотовъдно население на Добруджа, носител на праисторическата култура Хаманджия.
Отпечатъка на Дуранкулак в най-новата история са Дуранкулашките бунтове от 1900 г. След гласуването на закона за натуралния десятък недоволни селяни вдигат бунтове, стотици са арестувани и държани в затворите без съд и присъда, а около месец Дуранкулак и Шабла са под военна обсада.
Възможностите за културен и екотуризъм спокойно можете да съчетаете с истинска почивка на море в Дуранкулак. Селото предлага семейни хотели, частни квартири и къмпинг с бунгала и ресторант с прекрасен изглед към морето.
Край къмпинга се намира нос Карталбурун (от турски Орлов нос), а северно и южно от него се намират плажовете на Дуранкулак. Северният плаж е с дължина 2.5 км и достига до нос Сиврибурун (от турски Остър нос – границата с Румъния). Местното му название е “Ана Мария” по името на кораба, заседнал през 60-те години на ХХ век на това място. Все още се забелязват отломки от кораба. Южният плаж е дълъг около 7 км и се разпростира до нос Крапец, като минава пред Дуранкулашкото езеро.
Землището на Дуранкулак е населявано 90 века без прекъсване. Този факт отличава мястото като едно от редките в България, изравнявайки го по археологическо значение с Варна, София, Караново (Сливенско), Градешница (Врачанско) с. Телиш и тези най-стари селища в България, които съществуват непрекъснато от толкова отдалечена епоха, като ранния неолит. Подобно явление говори за благоприятното съчетание на фактори в района, ценни за човешкия живот: здравословен микроклимат, постоянен и значителен дебит на прясна вода, плодородна почва, необикновено богатство на животински и растителни видове, лесно защитими от нападения територии (острови, блата и пр.). Вероятно също така езерото да е представлявало дълбок морски залив в периода, когато Черно море е било с около 4 метра по-високо ниво (вж. например Трифонов, 2003 – за произхода на Дуранкулашкото, Шабленското и Езерецкото езера). По тези причини всяка от последователно съществувалите цивилизации е била добре развита за своя исторически период. Археологическите находки са богати.
Най-известните археологически проучвания в Дуранкулак започват през 1975 г. под ръководството на Хенриета Тодорова. Направените открития донасят много нови знания относно праисторията и ранната история на Балканския полуостров. Дуранкулак е комплексен археологически обект, където са представени върховите моменти от праисторията на Добруджа. Проучените 12 000 праисторически погребения, наред с некрополите от Девня и Варна, показват, че западните брегове на Черно море са били люлка на най-древната протоцивилизация на човечеството. Находките на Големия остров и в местността Нивата, където се намира най-големият некропол в Европа, са по-стари дори от Варненския некропол и се определят като „Българската Троя“ поради тяхната възраст и значимост. Дуранкулак има българско население от появата си. Сегашното село е продължение на постепенно изчезналото през втората половина на XIX век село Карталии, което се намирало недалеч – в низината непосредствено преди къмпинга на Дуранкулак, т.е. между Карталбурун и Орловото блато. Според различни местни данни, намиращи се на разположение в библиотеката на читалището, то е наброявало около 200 – 300 души. Както на повечето други места в Добруджа основната част от населението идва в първата половина на 19 век като изселници предимно от Източна Стара планина (основно Котелско, Ямболско, Карнобатско, Старозагорско) и по-малко от Одринска Тракия. Това е периодът на по-интензивно заселване на Добруджа от различни етноси, сред които на първо място са българите, следвани от турци (заселвани от имперското правителство от Мала Азия), гагаузи (прииждащи на север от района около Варна и по-на юг) и татари (прогонени от Приднестровието). Що се отнася до власите (румънците), до Първата световна война те съставляват най-малката част от заселниците, концентрирана в крайния север на Добруджа, т.е. делтата на Дунав. В Южна Добруджа румънско население – било то смесено с други етноси или формиращо самостоятелни села – не е съществувало до програмираното му заселване от румънските власти след 1919 г. (Исторически власи живеят далеч на запад – в северозападна, югозападна България и северна Гърция.)
Село Карталии нямало добра съдба. Блатото лятно време пресъхвало и се създавали условия за развитие на малария, разнасяна от огромната популация комари от блатото, като от тази почти нелечима навремето болест страдали повечето жители на Карталии. Освен това годна за пиене вода през лятото се черпела от един-единствен кладенец на половин километър на север. Поради трудните условия жителите постепенно се пръснали по околните села. Последните от тях основали сегашното село Дуранкулак на 3 километра по права линия в западна посока, след като изоставили село Карталии. На новото място около чифлика преди възникването на селото живеели само „няколко българи“ – ратаи. Към тях и преселниците от бившето село Карталии постепенно се присъединяват и изселници от други части на страната, прииждащи в Добруджа от вътрешността на страната по това време.
Вълните от български заселници в Добруджа от различни части на България продължават и след като жителите на бившото село Карталии създали ядрото на днешното село Дуранкулак. Дуранкулак се заселва по-интензивно поради наличието на плитки подпочвени води, езеро с риба, камъш (основен строителен материал, заместващ дървото в безлесна Добруджа) и т.н. Така Освобождението 1878 г. заварва Дуранкулак като най-голямото и развито село в района. По тази причина то се превръща в административен център на община. В състава ѝ били включени всички околни 12 на брой села (Карапча – сегашно Крапец, Караманлии – сегашно Ваклино, Саръмуса – сегашно Смин и т.н.). Дуранкулак продължава да е център на община и по време на румънската окупация 1919 – 1940 г., макар че в резултат на съпротивата на местните селяни срещу чуждата власт община Дуранкулак е разделена на две, като Дуранкулак е център на няколко от 12-те села, а в общински център на другите е превърнато село Караманлии (днес Ваклино). Дуранкулак престава да е общински център с обявяването на Шабла за такъв в края на 40-те години на ХХ век.
Най-известното събитие от историята на селото е Дуранкулашкият бунт с кулминация на 1 юни 1900 г., когато селяните от Дуранкулак се вдигат срещу въведения данък десятък от правителството на Тодор Иванчов от Либералната партия (радослависти). Тогава в близост до Дуранкулак се събират селяни от околните села. Причината не е точно изяснена (вероятно селянин е стрелял по офицер и го е убил), но конната част, изпратена наблизо, се впуска в атака. В бунтовете участват общо около 1800 селяни от Дуранкулак, Шабла и околните села. Жертвите са около 40 (никой от тях не е от Дуранкулак). Според Свинтила, жертвите наброяват 4000. Това не може да е достоверно сведение от историографска гледна точка по редица причини, като например несъответстващо ниската обща численост на населението от тези села по онова време в сравнение с посочения брой жертви (виж статистическите данни на Царство България) и т.н. Подобни бунтове протичат и на други места в България през периода 1899 – 1900 г., макар никъде да не са толкова интензивни, като в Дуранкулак-Шабла.
При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение.
