През различните години на своето съществуване село Царевци е приемало различни имена – Султанлар, Царево, Султанци. През 2006 г. селището наброява 840 жители, като в него живеят и около 120 временно пребиваващи. Царевци се намира на около 45 км от Варна и на около 15 км от Провадия. Разположено е между големия завой на река Провадийска и на железопътната линия Варна – София, намира се в близост до низината на река Провадийска. На юг от тази низина се намира гората Гьоз тепе и местността Ахмак баир. Землището на с. Царевци обхваща 21 хиляди декара и е едно от най-големите в община Аврен.
Този плодороден край е бил населяван от много години. Навярно траките и прабългарите са били едни от първите хора, живеещи по тези места. Основание за това дават записките на Константин Иречек в „Пътуване по България“, където пише: „Римското шосе от Марцианополис за Цариград, заобикалящо мочурите под „Петрич кале“ е било малко по-назад, където неговият калдъръм се вижда между селата Тестеджи/Житница/ и Султанлар/Царевци/. Там се намират стари камъни, както и развалини от чифлика Хаской.” Това дава основания да се смята, че по тези места, през които е преминавал един от най-старите римски пътища, открай време е съществувало селище. В едно от преданията, датиращо от 1445 г., се посочва, че султан харесал тези земи, заради тяхното плодородие и наредил да му се отделят най-хубавите от тях, и да се изгради чифлик. Хората, обработващи земите на султана се заселили край чифлика и така се появила махалата Хаской. По същия начин се нарича и вече появилото се село около чифлика и в близост да стария римски път. По-късно в землището на Султанлар се оформят две махали – Султанлар и Хаской, втората от които е българска. По документи от 1573 г. в Хаской е имало 11 български семейства. През 1621 г. Хаской се преименува в Царево, а към края на XVII в. двете села се обединяват. През 1815 г. се заселват първите българи от Коприкьой /Гроздьово/, Ченге /Аспарухово/, Голица и други селища от Източна Стара Планина. През периода 1830-1840 г. българското селище придобива нов облик. По-будните българи са инициатори за строежа на църква, която се оказва тясна и през 1864 г. е построена нова, която е запазена и до днес. В началото на XX в. в селото се заселват и няколко семейства на бежанци от Беломорска Тракия и Македония. Първото светско училище е построено 1872 г., тъй като старото килийно училище се оказало тясно за жадните за знания българи. Църквата и училището са реставрирани и оформени като музеен комплекс. Самият факт, че Христо Ботев е преминал през населеното място при своите обиколки из България, показва, че през този период селището е имало връзка с революционните традиции. През май 1876 г. двама от жителите на селището правят опит да се влеят в четата на Христо Ботев, пише в бр.8 от 8 декември 1873 г. вестник „Независимост“.
