Селото е в северните склоновете на Източна Стара планина в началото на прохода през Балкана, на пътя Айтос – Провадия, на брега на р. Луда Камчия. Отстои на 85 км от гр. Варна, на 33 км от гр. Провадия, на 48 км от гр. Карнобат. Селото се намира на пътя Айтос – Провадия.
На ЖП гара Аспарухово спират пътническите влакове за Варна, Карнобат и Бургас.
В Аспарухово успешно се развива селският туризъм, заради уникалната природа на Балкана и възрожденския бит.
Селото се намира в непосредствена близост до язовир Цонево и природния феномен „Чудните скали“. През топлата част от годината е посещавано от много туристи заради добре развития селски туризъм и красивата природа. Практикуват се разходка с джет по язовира и риболов по река Камчия.
Най-старото име на селището и средновековната крепост е Овчага. За пръв път се споменава от византийския летописец Мануил Фил – „Овчага е крепост, която през 1277 – 1279 г. се сражава на страната на цар Ивайло срещу византийския военачалник Михаил Глава.“
През 1388 г. през прохода минават войските на Али паша и според преданията в местността Орехово е станала голяма битка с много жертви и от двете страни. Оттогава мястото е наричано „джанери“, т.е.място на мъртви души. От „дженк“, което значи бой, битка, идва и второто име на селото – Ченге (Tzeneke, Ченга). И до днес това име се използва от хората в общината, а дори и в областта.
В 1409 г. по време на въстанието на Константин и Фружин крепостта е арена на битки с турците.
През 1636 г. полякът Освиенцим бележи: „Село на половин път от Еникьой (дн. Дългопол). Оттам започва пътят през Балкана за Цариград. Единият път е много стръмен, а другият върви по река Ичера (дн. Луда Камчия).“
В началото на 20 век е идвал известен археолог – Карел Шкорпил, който отбелязал, че ченгени са смугли, скулести, тънконоги и си приличат като братя, навярно са далечни потомци на аспаруховите българи. Затова през 1934 г. селото е преименувано на Аспарухово.
През 1970 г. голяма част от старото Аспарухово е залята от язовир Цонево, селото се премества на по-високо място. Част от жителите му се изселват в с. Тополи, община Варна.
В селото има етнографски резерват „Овчага“ със старинен тип къщи, запазени са и Килийното училище и църквата „Света Петка“.
На Петковден (стар стил) селото празнува свой събор-курбан.
Според археологически данни селището съществува от VIII-IX век. До началото на нашия век то се нарича Овчага – по името на крепостта на селския водач Ивайло. По-късно селото се премества, но част от старите къщи се обособяват като архитектурно-етнографски комплекс. Старото килийно училище от епохата на Възраждането и каменната църква от 1857 г. са пренесени изцяло от старите им места, останали на дъното на язовира.
