Алфатар
Алфата̀р е град в Североизточна България. Той се намира в Област Силистра и е административен център на община Алфатар.
Алфатар е град в област Силистра, разположен на 20 км южно от Силистра и на 24 км от границата с Република Румъния. През Алфатар преминава железопътната линия Силистра – Самуил и първокласният автомобилен път Силистра – Шумен с отклонение за Добрич и Варна. Градът е разположен в Дунавската равнина, в Добруджа, на 188 м надморска височина. Климатът е умерено континентален. Преобладават черноземните почви, на места ерозирани. Населението на града е 1633 души (1 февруари 2011 г., НСИ).
В близост до града има гора-резерват в местността Каракуз.
Характерна за алфатарската кухня е широката употреба на тестени изделия, мляко и сирене.
Жителите на Алфатар са християни.
В Алфатар има няколко фабрики и предприятия. Развити са земеделието и зърнопроизводството.
В Алфатар има наслагване на няколко културно-исторически пласта, които разкриват естетиката, бита и нравите на траки, римляни, ранно-византийци, християни от Х век.
- Площ 105.443 km²;
- Население 1577 души;
- Надморска височина 188±1 m;
- Пощ.код 7570;
- Тел.код 08673;
- Мпс код СС;
- Община Алфатар;
- Област Силистра;
През август 1773 година, по време на Руско–турската война, 400 семейства от селото се изселват в Руската империя. През следващата година те основават селището Олшанка в земите, определени за създаващата се по това време Бугска казашка войска. Разочаровани от безплодните земи, много българи решават да се върнат в родината, но са подложени на репресии и са принудени насилствено да останат в Олшанка.
След Руско–турската война от 1828 – 1829 г. в Алфатар се заселват преселници от Сливенско и Ямболско. При освобождението от турско владичество е имало 2039 жители и е било сред най–големите добруджански села.
При избухването на Балканската война в 1912 година човек от Алфатар е доброволец в Македоно-одринското опълчение – Стефан Боздуганов.
Според Букурещкия мирен договор от 1913 г. селото остава в румънска територия. Населението оказва твърда съпротива срещу опитите за денационализация, участва в Добруджанската революционна организация и в революционното работническо движение в Румъния. Върнато е на България по Крайовския договор от 1940 г.
За кратко време Алфатар е преименувано в Генерал Лазарово (1942 – 1943), след което се възстановява днешното му име. По онова време е имало парна мелница, 6 вятърни мелници, 2 дарака и други дребни предприятия.
През 1974 г. Алфатар е обявен за град.
Алфатар е уникално име на селище в българската топонимия. В историческите извори се среща с имената: Алфатар, Ахлатар и Ифлатар. Открива се прабългарски произход в името „jai“ – войска и „tora“ – град (крепост) – в превод „крепост с войска“. „Ифлатар“ се е наричала и южната страна на средновековната крепост Дръстър (дн. Силистра).
Любопитен факт е че на близо 3000 километра в централна Испания има град с почти идентична етимология – Алфафар.
