През 1656 г. Сливо поле се споменава под името Сливолик, Русенска каза, Русенски вилает В началото на 19 век след чумната епидемия се установяват първите заселници на днешното място на Сливо поле (Кьоселер махале).
През 1856 г. след Кримската война там се заселват татари. Българи от Русе и от Румъния през 1863 г. се установяват да живеят в преименуваното селище Бююк Ислепол, по-късно става само Ислепол и после Слепово.
През 1894 г. са поставени основите на просветното дело в Сливо поле. За учебна сграда е използвана къщата на Юрдан Юрданов, по-късно притежание на Минчо Стоянов. Първият учител е Николчо Иванов от Русе.
Село Сливо поле е обявено за град от 29.11.2002 г.
В града се намира най-голямата на Балканския полуостров фабрика за производство на биогориво.
На територията на общината попада част от защитена местност „Калимок-Бръшлен“ – най-голямата в България.
