Климатът на Варна е с морско и континентално влияние. Средната януарска температура е 1,9 °С, средната юлска – 22,4 °С, средногодишната е 12,2 °С, абсолютната минимална температура е –19 °С, абсолютната максимална е 41 °С. Средните годишни валежи са 540,3 mm.
Най-продължителното слънчево греене във Варна се наблюдава през юли и август.
В края на 8 век Варна е вече в пределите на българската държава, когато на власт е хан Кардам. Към 970 г. Варна е превзета от Византия, но през 1190 г. цар Иван Асен I я освобождава. Варна остава трайно в българската държава от пролетта на 1201 г., когато цар Калоян наново си възвръща града. През 13 век – 14 век във Варна има не само български, но и венециански, ромейски, генуезки, дубровнишки и флорентински търговци. През 1369 г. цар Иван Александър отстъпва Варна на добруджанския деспот Добротица в знак на благодарност за помощта, която той му оказва за възвръщането на Видин в пределите на българската държава.
През 1738 г. населението на Варна, както на всички важни градове в европейската част на Османската империя, е преобладаващо турско.
След Кримската война във Варна пристигат кримски татари, които бързо поемат местната търговия. През 1866 г. пристигат и хиляди черкези. Жителите на Варна трябва да ги хранят, да им построят къщи и накрая да снабдят всяко семейство с чифт волове, една араба и житни семена.
След Полското въстание от 1863/64 г. във Варна пристигат бежанци от Полша.На 27 юли 1878 г. руските войски влизат в града по силата на Санстефанския предварителен мирен договор от 3 март 1878 г. и на Берлинския договор от 13 юли 1878 г. След Освобождението Варна става важен административен, икономически и културен център. В града е дислоциран Осми пехотен приморски полк, щаба на Военноморските сили и други военни поделения. През 1892 г. във Варна е основано първото параходно дружество, а през 1894 г. е поставено началото на българския морски флот.
През 1906 г. е тържествено открито новото Варненско пристанище с вълнолом. От 20 декември 1949 г. до 20 октомври 1956 г. градът носи името Сталин, по името на Йосиф Сталин. Варна е домакин на Световната олимпиада по шах през 1962 г., а през 1969 г. – на Световното първенство по художествена гимнастика.
През 2007 и 2008 година Варна печели класацията „Най-добрият град за живеене в България“.
Транспорт : автомобилен, железопътен, въздушен, морски
Варна разполага с Държавна опера Варна, драматичен театър „Стоян Бъчваров", куклен театър Варна, както и с един частен театър – Театър „Българан“. Най-голямата концертна зала във Варна се намира във Фестивален и конгресен център Варна. Основното културно годишно събитие и забележителност във Варна се нарича Международният балетен конкурс Варна, който е един от най-старите за Източна Европа, провеждащ се от 1964 г.
Варна е известна и с традиционния хипарски празник в България „Джулай морнинг“. Всяко лято на 30 юни срещу 1 юли големи групи хора се събират на варненския вълнолом (през последните години и в други местности по цялото Черноморие), за да посрещнат заедно Слънцето, което изгрява над морето.
Със своите 850 декара Морската градина на Варна е национален паметник на градинското и парковото изкуство.
В морската градина има Алея на възрожденците с паметници на бележити българи от Възраждането и националноосвободителните ни борби. На входа на Морската градина се намира паметник на Антон Новак. Неповторимостта и притегателната сила на Морската градина или Приморския парк се дължат и на съседството на морето, и на плавното преливане на морския ландшафт със зеленината на бреговата зона. Плитководието на Варненския залив и подхранването на брега от едрия пясъчник от срутищата на високия скат обуславят по-нататъшното разширяване на бреговата ивица навътре в морето. Средно на всеки квадратен метър от ската се падат 5 m2, отвоювани в морето. Тази особеност на нарастване на Приморския парк към морето, както и развитието на морските спортове, го правят привлекателно и перспективно място за отдих и почивка.
В Морската градина са разположени Варненският Аквариум и Делфинариумът.
Градът е част от Стоте национални туристически обекта на БТС с Археологически музей (Варна) и Военноморския музей.
В близост до Варна на площ от 13 207 декара се намира природният парк Златни пясъци със скалния Аладжа манастир. Той е вторият обявен парк в България след Национален парк Витоша.
Варненската Зоологическа градина е открита на 30 април 1961 година.
Зоологическата градина е раположена в Морската градина на града, близо до Делфинариума и Природо-научния музей. Тя е дом на общо 300 представители от 60 вида птици, хищници, тревопасни, примати и водоплаващи.
През 1998 г. е създадено общинско предприятие „Зоокът“, което стопанисва и менажира Зоопарк Варна.
От 2007 г. е открит и „Спасителен център“, който помага на пострадали животни и след лечението им ги връща обратно в природата.
Паркът разполага с три езера и една волиера. Тук посетителите могат да видят розов пеликан (изключително рядък вид, включен в Червената книга на България), поен лебед, няколко вида патици и гъски, мандаринка, каролинка, червен ангъч, златен, сребърен и кралски фазан, чернокрил и бял паун, жълтокачулат какаду, качулат кресливец, корела, пъстра розела, малък александър, бъбрив вълнист папагал, бял и черен щъркел (някои от тях са били пациенти на Спасителния център в градината, но въпреки лечението са с трайни увреждания и не могат да бъдат пуснати на свобода), скален орел, белоопашат мишелов, бухал.
Тук посетителите могат да видят представители на видовете нутрия, морско свинче и заек.
Срещат се представители на следните животински видове: елен, сърна, муфлон, обикновено и шотландско пони, магаре, лама, двугърба камила, дива коза, камерунска коза, прасе-джудже.
Зоологическата градина е дом на следните представители от раздел Хищници: сибирски тигър, лъв, лисица, вълк, кафява мечка, дългоносо мече, шоколадов скункс.
Тук са най-атрактивните обитатели на Зоологическата градина – муймуна гвенон (коткоподобна маймуна).
Със своите 800 декара паркът резиденция Евксиноград е национален паметник на градинското и парковото изкуство. Неговите архитектурни и исторически паметници, както и неговото минало на духовен център, го правят желано място за посещение и отдих. Той е естествено продължение на Морската градина на север и връзка с парка на курорта Константин и Елена.
