Културни и природни забележителности
Читалище с библиотека и самодеен ансабъл за автентичен фолклор. В сградата на читалището е разположена здравната служба и пощата.
Над селото в посока село Дибич има изграден ретранслатор за програма „Христо Ботев“ на БНР.
Защитена местност „Дъбовете“. Намира се западно от селото в близост до ретранслатора. Обявена е през 1978 г. за природна забележителност включваща група от 47 вековни дървета от вида летен дъб на възраст между 100 до 200-годишни, разположени на площ от 0,5 хектара. През 2003 г. е прекатегоризирана в защитена местност с площ от 1,29 хектара
Илия Рашков Блъсков, който обгръща със своята дейност втората половина на XIX век, не изпускайки повече от 50 години писалката, запада като толкова други в сянката на забравата. Скромният в живота трябва сякаш да понесе след себе си високомерната присъда на малки и големи. Откак биде разкрит пред българското общество в "Българска литература" от А. Теодоров-Балан, като му се отреди тогава достойно място, той не привлича върху своето дело нов поглед. Дори в ръководства от други историци на нашата литература, отразявайки настроенията и съжденията на новите дни, нему или не се отрежда заслуженото, или не се споменава името му. И нищо чудно, че при подобна една относба към такива наши дейци, ние нямаме жива представа за прагматичния развой на българската художествена мисъл. Причините за това са ясни. Свикнали на по-големи имена, забравяме по-малките. При П. Р. Славейков и В. Друмев, Каравелов и Ботев, Вазов и П. П. Славейков, с които Блъсков едновременно се подвизава на литературна арена, той не може да затвърди по-здраво своето име. Научени да ценим подвига на перото с оглед на развърната обществена или публицистична мощ, мнозина не могат да схванат стойността и значението на един чисто литературен факт. Блъсков не носи чара на безумната романтика, на бунтарския идеал, на безвременната или трагична смърт. Неговото чело няма мъченически ореол. Дори той успешно прехвърля съдбовната за мнозина наши дейци 1878 или 1879 година, като продължава дълго след това, до 74-годишна възраст, нишката на своя живот, бидейки - по силата на социалното и умствено развитие - изпреварен и развенчан от времето труженик. Учителската му просветна дейност се обезценява, а покрай нея - и писателската му, макар и да е удостоен, през 1908 г., откак се чествува през 1907 г. 50-годишният му книжовен юбилей, с 300 лева месечна народна пенсия. При общата надценка на емигрантската книжнина за сметка на домашната, мирната дейност на Блъсков лесно може да бъде отмината. Не може да се отрече, той носи, изглежда, като Добри Войников, съдбата на своето съсловие. Син на учител и сам учител, не успява да избегне проклятието на своята професия: да обучава и възпитава, а времето и животът да го онеправдават. Явно е, че към него има отношение на предубеждение, което минава в заблуда. А един народ, който има чувство за съотношение между ценностите, не може да бъде несправедлив в присъдата си над тия, на които дължи своя духовен живот. Стига само да се познаят, за да им се даде пая, който им се пада.
