Беленската низина е старо, изоставено легло на р. Дунав, запълнено с наносни материали и льос. Тя е една от най-големите и плодородни низини по Българското Дунавско крайбрежие, разположена между Свищов и Никопол, с дължина 38 км.
Град Белене е единственият български дунавски град, който не се развива като пристанище. Причината за това е, че точно срещу него се намира Беленския Дунавски архипелаг и талвега минава откъм северната страна на Архипелага, т.е. край град Белене минава един широк (от 250 до 500 м.) дунавски ръкав, който е сравнително плитък и с непостоянна дълбочина.
Доминират черноземите (карбонатни/кестеняви, обикновени, глееви, лесивирани. Специфични са по-обширните площи на фаоземите обикновени, лувикови, пясъчните, засолените. По дунавските острови и заливната тераса на низината се срещат алувиални, алувиално-ливадни и блатни почви. Всички тези почви са високоплодородни и благоприятстват отглеждането на голям брой селскостопански култури и развитието на животновъдството. Растителността е представена от дървесни видове – върби, тополи, трепетлика, черна елша, липа, а така също и блатна растителност (главно тръстика), храсти, тревни формации и пасища.
Районът попада в централната част на Средния климатичен район на Дунавската хълмиста равнина, в умерено-континенталната климатична подобласт от Европейско-континенталната климатична област. Зимата тук е една от най-студените за условията на България, а лятото твърде горещо. Районът се характеризира като един от сухите за страната. Режимът на мъглите се характеризира с наличие на гъсти и продължителни мъгли през зимните месеци.
Водните ресурси в общината са представени от водонапорните подпочвени води. Основно влияние върху водните ресурси на общината естествено оказва р. Дунав. Преобладават подпочвените води. Главно значение в практическо отношение имат грунтово-поровите води в алувиалните отложения на реката. Важно място в географската характеристика на Община Белене заема река Дунав. Преди всичко тя дава реални възможности да се оформи гр. Белене като важен транспортен възел – съчетаващ воден, автомобилен и железопътен транспорт. Водите се използват и за напояване на селскостопанските култури.
На територията община Белене се намира част от природния парк Персина, който обхваща територии и от общините Свищов и Никопол, както групи от островите в българския участък на р. Дунав в този район. Той е единственият природен парк в българския участък на р. Дунав.
Част от националното природно богатство в община Белене е Персина, един от единадесетте природни парка в България, който съхранява ненадминати и уникални естествени местообитания за страната. В границите на общината и Парка е включен и комплексът Беленски острови – най-голямото по площ Рамсарско място в България, състоящо се от 19 острова с различна големина, някои от които непрекъснато променят формата, размерите и местоположението си един спрямо друг. Един от тях е остров Персин (Белене) – най-големият български остров. Той е и най-големият естествен дунавски остров и четвърти по големина по цялото течение на река Дунав, като се има предвид, че по-големите от него са изкуствено създадени. Формата му е елипсовидна, с дължина около 15 км и ширина, достигаща на места до 6 км. В най-високата си част е 23 м, а в най-ниската – 17 м или средно 21 м над морското равнище. Остров Персин е равен и нисък, изграден от речни наноси, с много пясъчни плитчини. В по-голямата си част почвата е наносна, песъчливо-глинеста, сбита, дълбока, с високи подпочвени води. Площта му е обрасла с върбови и тополови гори, храсти от аморфа, къпини, камъш, тръстика, пасища, обработваеми площи и няколко блата, разположени в северната му част и обявени за резерват.
Най-важният тип екосистеми в Парка са заливните крайдунавски гори и вътрешни блата. За опазване на тези хабитати са обявени редица защитени територии:
Резерватите „Китка“ и „Милка“, разположени на едноименните острови от Беленския дунавски архипелаг, обявени с основна цел запазване на първичната характерна растителност и като местообитание на редкия морски орел;
поддържан резерват „Персински блата“ и защитена местност „Персин изток“, обхващащи източната част на остров Персин, обявени с цел опазване на гнездови колонии на редица видове птици и съхранение на типични заливни гори, блата и блатна растителност;
Защитена местност „Кайкуша“, разположена на южната граница на Парка, обявена с цел опазване на естественото местообитание на редки водоплаващи птици и растителни видове, както и характерния облик на района.
Друга природна забележителност са 18 вековни дървета (предимно бяла топола т.нар „каваци“), намиращи се на остров Персин, с обиколка между 5 – 6,5 м, височина 23 – 26 м и възраст 150 – 200 г.
На територията на общината се срещат над 170 вида птици, като голяма част са световно застрашени видове – морски орел, малък корморан, червеногуша гъска, белоока потапница, ливаден дърдавец, къдроглав пеликан, мочурно шаварче и др. По време на следгнездовите скитания и миграцията многочислени ята от къдроглави пеликани, големи корморани, сиви гъски, зеленоглави патици и речни чайки се настаняват по пясъчните коси между островите, което превръща комплекса Беленски острови в едно от най-интересните места за изследване на водолюбивите птици.
Изключително разнообразна е и растителността в ПП „Персина“. Описани са 475 вида висши растения, 162 от които са пряко свързани с наличието на вода. Наред с естествените заливни гори от върби и тополи, по рядко ясен и бряст, се срещат някой редки и застрашени видове като жълта водна роза, дяволски орех, блатен спореж, обикновена мехурка, плаваща лейка, лъскаволистна млечка, ръбестостъблен лук, блатно кокиче. Уникалният лонгозен характер на гората се дължи на добре развитите увивни стъбла на дивата лоза и хмела, както и на редките лианни видове гръцки гърбач и увивен устрел, а също така дива тиква и американска бодлива краставица.
Такава „Малка“ делта не съществува, а става въпрос за Беленския Дунавски архипелаг, състоящ се от 19 острова (сред които и най-големият естествен дунавски остров Персин, обозначаван неправилно на географските карти като о. Белене), два биосферни резервата (Персински блата и Китка), природна забележителност (източната част на о. Персин), естествени заливни гори, наблюдавани от института по заливните гори във Виена и обекти на програмата „Зелен Дунав“ (островите Китка и Милка, на които гнездят по една двойка морски орли). Заради изключително богатата си и разнообразна флора и фауна, Беленския Дунавски архипелаг се нарежда на второ място след Дунавската Делта по своето екологично значение в целия Дунавски Басейн и затова е известен и като „Малката делта на река Дунав“.
Блатото „Кайкуша“, разположено в Дунавската равнина, до градовете Белене и Свищов е пример за съдбата на влажните зони през последния век. До пролетта на 1948 г., по време на така наречените „Черешови води“, низините по крайбрежието на река са били изцяло заливани. Оттеглянето на водите е оставяло обширни блатисти площи, подобни на Свищовското и Беленското блата.
Белене е селище с близо десетвековна история. Животът тук съществува от дълбока древност. През Средновековието селището се е наричало Дунавград. В околностите на Белене са открити следи от славянско селище и землено укрепление. След погрома на Чипровското въстание от 1688 г. около 2000 души от Белене се преселват във Влашко за да се спасят от турските зверства. След време част от тях се завръщат, но някои вече усвоили румънския език и нрави. След Освободителната Руско-турска война от 1877 – 1878 г. турците се изселват, а се заселват българи от Габровско, Еленско, Тревненско и Търновско, с което Белене остава с чисто българско население.
Растениевъдството заема най-голям дял от селскостопанското производство на Общината. Структурата на производство се характеризира с преобладаващо производство на полски култури. Основни култури са:пшеница, ечемик, царевица, рапица слънчоглед. От земеделските земи с най-голям дял са нивите. Не са малко на брой и животновъдните стопани, отглеждащи добитък – предимно крави, овце и кози.
Забележителности:
В далечното минало за Белене са били типични тесните, кални и прашни улици и схлупени къщи, покрити със слама. Имало и много землянки. Безбройните блата в низината и островите били развъдник на комари, а маларията – нещо обичайно в живота на беленчани.
Археологически и архитектурни обекти:
Регистрирани са над 20 тракийски могили, над 36 паметници от римски, ранносредновековни и средновековни селища;
Kрепост Димум – античната митница на Мизия, останките са в гр. Белене на брега на Дунав;
Антични канали „Гърла“ – западно и източно от Белене;
Останки от средновековното селище Секуриска край с. Бяла вода;
„Правия камък“ край село Петокладенци;
Некропол от 7 могили край с. Деков и древноримска баня в двора на училище „В. Левски“ в Белене;
Военни паметници: два в Белене (в Парка на признателността и в църквата „Рождество на Блажена Дева Мария“) и един в с. Татари (на градския площад);
Музейни сбирки към читалище „Христо Ботев-97“ в Белене и читалището в с. Деков.
В памет на загиналите във войните граждани на община Белене са построени 3 военни паметника – 2 в Белене (в Парка на признателността и в църквата „Рождество на Блажена Дева Мария“) и един в с. Татари (на градския площад).
Римският град Димум в Белене е обявен за паметник на културата. Паметникът е със значителна историческа, художествена, научна и познавателна стойност и може да се превърне в оригинална и желана туристическа дестинация.
Кухня:
Триеница (домашна юфка с месо);
Прясол (влашко ястие от печени чушки, домати и патладжан с чесън и печена риба);
Мазница и бърканица (вид тутманик);
Лукми (вид бухти);
Качамак;
Смесена туршия /пупиреница/ (приготвя се от различни зеленчуци и плодове)
