Територията на общината попада в обсега на Лудогорското сводово издигане, част от Дунавската равнина и се характеризира с нискохълмист релеф, леко наклонен на север и изток, поради което преобладават северните, североизточните, северозападните и източни изложения. Релефът се изгражда от Добруджанските плата, които се намират северно и източно от Поповско-Разградските и Самуилови височини. По-големи суходолия са „Суха река“ и „Кана гьол“. Към тях от платовидната равнина се вливат по-къси суходолия, като „Малкото суходолие“, „Големият дол“, „Тополовият дол“, „Сухият дол“ и др. Платата между тях са накъсани от долове, поради което релефът има нискохълмист характер. Той е добре разчленен със сравнително добре запазена льосова покривка. Интересни скални венци с пещери има в крайселищните територии на селата Балик, Оногур, Попгруево и други. Нивото на подпочвените води е дълбоко.
Общината е бедна на полезни изкопаеми. Разкрити са нерудни изкопаеми – варовик и каолин.
Територията на община Тервел попада в умереноконтиненталната климатична област. Формирането на климата става под влияние на трансформирани океански въздушни маси, нахлуващи предимно откъм северозапад и запад, континентални въздушни маси на умерените ширини, нахлуващи предимно от североизток, континентални въздушни маси, формирани над самия Балкански полуостров. Известно влияние при формирането на местния климат оказва и близко разположеният Черноморски басейн. Откритостта на Дунавската равнина на север позволява безпрепятствено нахлуване на студените континентални въздушни маси, поради което зимата е сравнително студена, пролетните мразове са често явление, лятото е сравнително топло.
Почвеното разнообразие е ограничено. Срещат се два основни почвени типа: черноземи и хумусно–карбонатни почви. Черноземите са представени от един подтип – излужен чернозем. Това са едни от най-плодородните почви на територията. Карбонатните и типичните черноземи се характеризират със слабо до средно мощен хумусен хоризонт. Карбонатните и типичните черноземи се характеризират със слабо до средно мощен хумусен хоризонт. Алувиално-ливадните почви се срещат в речните суходолия.
Още по време на османската власт град Тервел (тогава село) е бил известен под името Куртбунар („вълчи кладенец“). След освобождението селото е преименувано на Тервел. То споделя съдбата на останалата част от Южна Добруджа и през 1913 г. е присъединено към Румъния. С Крайовската спогодба от 1940 г. е върнато на България. По време на Отечествената война дава свидни жертви по фронтовете в Югославия, Унгария, Австрия. След 9 септември 1944 г. село Тервел бързо израства и през месец януари 1960 г. е обявено за град.
Град Тервел винаги е бил сигурна, здрава връзка между Дунав и Черно море. Някога тук са живели тракийските племена на гетите.
Първият български управител на Куртбунар е дядо Кръстьо Попов (Опълченеца). Непосредствено след Освобождението са дошли чиновници, адвокати, съдии, а много по-късно и първият лекар – д-р Иван Газурков.
На 27 юни 1942 г. Куртбунар е преименуван на Тервел. През 1947 г. селището е електрифицирано, а през 1952 г. – водоснабдено.
На 30 януари 1960 г. с указ № 38 на Народното събрание село Тервел е обявено за град.
Античната крепост край с. Балик, античната и средновековна крепост „Калето“ край с. Войниково, ранно-средновековната крепост „Скалата“ край с. Кладенци, 360 тракийски некропола, Скалните манастири край с. Оногур, с. Балик и с. Брестница и още редица недвижими паметници на културата са само част от археологическото богатство на община Тервел. Наред с недвижимите паметници, традициите и духът на миналите поколения се съхраняват в богата археологическа експозиция и пъстроцветна етнографска сбирка в Историческия музей в град Тервел.
Забележителности:
Скални манастири
Скален манастир „Гяур евлери“ до с. Балик
Скална обител „Тарапаната“ до с. Балик
Скален Манастир „Хисар евлери“ до с. Балик
Скален скит „Вълчанова стая“ до с. Брестница
