Община Завет е разположена в Североизточна България и е една от съставните общини на Област Разград. Общината е разположена в северната част на Област Разград. С площта си от 273,872 km2 заема 4-то място сред 7-те общини на областта, което съставлява 11,27% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
Община Завет се намира в централната част на Източната Дунавска равнина. Релефът ѝ е равнинен и слабо хълмист, с дълбоко всечени суходолия в източната част, като надморската височина варира от 150 до 300 m и се понижава от юг на север. Южните райони на общината попадат в северната част на Лудогорското плато и тук югоизточно от село Острово, на границата с Община Разград се намира най-високата ѝ точка – връх Сиврикеше 334,2 m. Североизточно от село Веселец, в суходолието на река Царацар е най-ниската ѝ точка – 119 m н.в. Релефът е слабо нагънат. Една от особеностите са доловете, разположени от запад на изток. Сред тях по-големи са Узунджата, Касап кулак и Зелен дол. Почвите в землището на Завет са сиви горски, а малко разпространени са излужени черноземни. Те са плодородни и са покрити с дебел слой хумус. Подобно на по-голямата част от Лудогорието землището на Завет е бедно на води. Поради безводието на района само на места се срещат извори с различна големина. Преди водоснабдяването на селището за битовите нужди на жителите са използвани множество кладенци. Климатът е континентален със студена зима и горещо лято. характерни за района са честите засушавания и студените зими. Най-ниската измерена температура на територията наЗавет е -30 °C, а през зимата на 1944 г. е имало снежна покривка от 1,20 m.
Община Завет е бедна на повърхностно течащи води. В североизточната ѝ част, през село Иван Шишманово и частично по границата с Община Исперих и община Главиница преминава част от средното „течение“ на река Царацар. Долината на реката представлява дълбоко всечено сред околния терен суходолие, в което епизодично (през пролетта и при поройни дъждове) протичат водни количества. Югоизточно от град Завет, по границата с Община Исперих преминава и част от суходолието на река Чаирлък (ляв приток на Царацар).
На територията на общината има изградени няколко десетки микроязовира, водите на които се използват за напояване на обширните земеделски земи. По-големи от тях са: „Веслец“, „Завет 1“, „Завет 2“, „Острово“ и др.
Селищни могили и следи от праисторически, енеолитни селища има в близост до всички извори в землището на Завет, в чертите на самия град и в долината на р. Крапинец. Намерени са много каменни сечива с добре огладена повърхност и правилно пробити дупки, както и много керамични фрагменти. Известие за най-голямата могила са публикували още братята Шкорпил през 1898 г. Могилите, които пазят останки от миналото, могат да бъдат отнесени към първата половина на енеолита – V хилядолетие пр.н.е.
През времето на Второто българско царство много села в Лудогорието се развиват като земеделски и скотовъдни селища. Сред тях било и Завет, което тогава носело името Завид. В края на XIII век, когато куманите изчезват като етнос от Североизточна България, от североизток, през Дунава се появяват татарите. Те подлагат на опустошение района, което води до въстанието под водачеството на селския цар Ивайло.
След Освобождението в с. Завет идват 29 български семейства от с. Побит камък. По-късно закупуват имоти и се заселват хора от Голям извор, Дряновец и Разград, а също така от Етрополе, Габровско и от Западните покрайнини на България. След Първата световна война тук се заселват и семейства от Добруджа. Това преселване в първите години след Освобождението е бурно и масово. По-късно процесът стихва и има преселвания само на отделни семейства. Българите, живели в по-недостъпните за турската власт планински райони, се заселват в равнините, заемат изоставените от турците земи и започват да ги обработват. Държавата не узаконява веднага създаденото положение, но земята е заплатена на бившите собственици. Веднага след Освобождението Завет е централна община. Първоначално е имало само кмет, а по-късно и помощник кмет. До установяване на изборната система, кметовете са били назначавани.
Основен поминък си остават земеделието и животновъдството, а през 20-те и 30-те години на миналия век се развиват силно занаятчийството, търговията и някои отрасли на леката и хранителната промишленост. Заветлии се утвърждават като добри стопани, а и земята е хубава – сиви горски почви, издръжливи на суша. Дълго време се запазва старото самозадоволяващо се стопанство – по домовете се произвежда храната, тъче се, преде се. Дори занаятчиите работят срещу заплащане в натура.
Много добре развито е животновъдството. Известно е коневъдното дружество, което участва в изложби в страната и в чужбина.
През 1974 г., по случай 30-годишнината от Социалистическата революция, Завет е обявен за град. През 1975 г. е построен стадионът, един от най-добрите в страната, и единственият тогава стадион с осветление в Разградски окръг.
През 1978 г. се създава селищната система Завет – един град и отначало 7, а след изселването на Воден – 6 села (Брестовене, Прелез, Веселец, Острово, Иван Шишманово и Сушево). Икономиката им се базира на селското стопанство, но се увеличава и делът на промишлеността.
Основните религии, които се изповядват, са християнство и ислям. Църквата на Завет се намира в центъра на града и носи името „Св. Петка“.
Традициите в културния живот на общината се съхраняват и поддържат от седем читалища с библиотеки.
