Село Сребърна е разположено на 15 км западно от областния град Силистра, на западния бряг на езерото Сребърна и на около 1,5 км южно от река Дунав. Сред жителите на селото се носят легенди за името на Сребърна. Казват, че ако се изкачиш на възвишението до езерото, на лунна светлина водата изглежда като излята от сребро. Други смятат, че името на Сребърна идва от легендата за кан Сребрун, който по времето на кан Аспарух разположил своя стан край езерото на мястото на днешна Сребърна.
Биосферен резерват „Сребърна“ през 1977 г. е обявен от ЮНЕСКО за резерват със световно значение. Единствено тук гнезди световно застрашеният вид къдроглав пеликан. През лятото на територията на резервата могат да се наблюдават още 20 вида земноводни, 21 вида влечуги, 39 вида бозайници, 10 вида риби. Тук гнездят над 160 вида птици: къдроглав пеликан, малък корморан, чапла, блестящ ибис, лопатар, ням лебед, червен ангъч, сива гъска, патица, тръстиков блатар, рибарка, синьогушка, мустакат синигер и други. Има няколко легенди за произхода на името. Едната е за кан Сребрун, който загива по тези места в неравен бой с печенегите. Втората легенда разказва за заровена лодка, пълна със сребро, по бреговете на блатото. Третата легенда, която е най – правдоподобна, гласи, че името идва от вълшебната картина, наблюдавана вечерно време при пълнолуние. Когато луната е високо, нейното отражение създава илюзията за разтопено сребро.
През 1913 г., след подписване на Букурещкия мирен договор, територията на резервата, заедно с цяла Южна Добруджа, попада в пределите на Румъния. През 1940 г. с подписване на Крайовската спогодба (1940) Добруджа отново преминава в територията на Българската държава.
Първият българин, проявил интерес към това място, е Алекси Петров, който е посетил резервата през 1911 г. Той бил запленен от красотата на птичия свят и запланувал поредица от експедиции. Алекси Петров отново посещава резервата през 1940 г., за да проучи птичите колонии, гнездящи там. В миналото местността е посещавана от Феликс Каниц, а през 1880 г. я посещава и друг австриец – това е Едуард Ходек. Той описва своите впечатления в статията „Домът на прелетниците“. Най-черната страница от историята на тази красива местност записва Лео фон Калберматен. Той и неговите хора избиват хиляди малки и големи чапли. Тогавашната мода е изисквала на дамските шапки да има пера от тези птици. Друг изследовател, посетил Сребърна е Отомар Райзер. Той е автор на книгата „Материали на Българския орнис“, като вторият том на книгата е посветен на българската фауна.
