В красивата местност около днешното село е имало три села – Инли, Ниханли и Дърманли. Между тях се е издигал обрасъл с красива гора хълм, от където винаги привечер веела приятна прохлада, а ветрецът все се заигравал между извисилите корони на дърветата. Във всяко село имало по една красива чешма, на която звънливите чучури леели студена кристална вода. Хората се занимавали със скотовъдство и земеделие, а песните на момите и подсвиркванията на ергените вечер огласяли потъналите в зеленина села.
Докато едно лято не плъзнала чумата. Сладкогласните песни на момите заменил тъжния звън на църковните камбани. Мъка и тъга легнали над трите красиви села. Нямало дом, в който да не се виждат черни забрадки, а сърцата на хората се изпълнили със страх и безсилие пред сполетялото ги нещастие.
В едно от тези три села живеела една от най-личните моми – Невена. Сините и очи греели на бялото и лице като метличини. А снагата и се виела като топола и кръшният и смях по цял ден се чувал и по полето и край селската чешма. От доста време около нея въздишал един от най-напетите селски момци – Камен. И годежът не закъснял. Занесли сватовете златния пръстен, а Невена откъснала най-хубавото цвете от градинката си и го проводила на Камен. Но черната гостенка спряла сватбата. И на двамата млади тя покосила майките. Легнала болна и Невена. Задушавал се от мъка младия момък. Искало му се да издигне Невена до небето, да откъсне най-голямата звезда от там, да вземе част от слънчевата топлина и да стопли изстиващото и тяло. Не издържал момъка и в отчаянието си един ден той грабнал болната си любима на ръце и я понесъл към красивия зелен хълм. Направил и постеля на най-дъхавата поляна, а ветрецът разнасял аромата на мащерка и пелин. Сладкопойните птички огласяли короните на дърветата с песните си и чудото станало. Невена отворила очи, поела дълбоко въздух и се усмихнала на ведрото небе и на коленичилия до нея любим.
А Камен започнал да строи първия дом на новото селище. Бързал, защото есента наближавала, а той трябвало да закриля Невена и любовта им от студените зимни дни и нощи.
Пролетта, когато кокичетата и минзухарите пробили дъбовата шума, от трите села започнали да прииждат опечалените и угрижени хора. Чумата покосила почти половината от всяко село. На почистени от храсталаци и дървета места изграждали новите си домове. Там на здравото, високо, чисто и проветриво място те построили ново село. И го кръстили на Камен – Каяджик (камък, скала, здраво място).
Сладкопойните чешми са там и сега. Звънливите им чучури продължават все така да пеят с кристалната си и студена вода. И напомнят, че е имало три села – Инулий, Ниханлий и Дърманлий.
